Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.

В началото естествено, много се изненадах, но след това любопитството ми надделя и реших да вляза в тази прилична на огромен сандък стая.

Влязох там и останах много учудена. Пред очите ми имаше други две врати, като на едната с големи черни букви пишеше ОМРАЗА, а на другата врата със същите големи букви пишеше ЛЮБОВ.

Времето, през което се чудех дали да вляза в някоя от стаите беше изключително малко, защото по природа съм си любопитен човек, а тази поява на тези странни стаи наистина събуди интереса ми.

Реших да вляза в стаята с име ЛЮБОВ, защото дори отвън ми се струваше по-приветлива. И наистина не сбърках.

Когато влязох, осъзнах, че всъщност това е собствената ми стая. Вътре беше светло и се чуваха само приятни бъбриви гласове и искрен смях. Стаята беше пълна с хора, някои от които познавах и други, които не познавах.

Всички те говореха само за хубави и весели неща, смееха се и ме поздравяваха. Хората, които познавах ми се радваха от сърце, че ме виждат и ме разпитваха как съм и какво ново се случва около мен, аз им разказвах, а те се удивляваха от мен и всеки ми повтаряше колко много ме обичат. Замислих се, че аз също ги обичам, но там имаше и други хора – непознати, но странно симпатични и приветливи, те не говореха с мен, а само ми се усмихваха и ме поздравяваха. Усещането ми беше такова, че след време ще обикна тези хора, сториха ми се доста познати и близки до мен и до съществуването ми.

Въобще не ми се излизаше от тази стая, там просто беше опияняващо приятно, но си казах, че ще закъснея за часа по литература, ако не побързам и излязох. Тогава пред очите ми отново изникна онази стая с надпис ОМРАЗА и аз отново се изкуших да разбера що за стая е това. Влязох. Вътре беше мрачно и студено, имаше малко хора, повечето от които не познавам. От накои дори изпитвах страх и въобще не исках да разговарям с тях. А тези, които познавах бяха малко и всички ми се струваха доста антипатични, имаше някои, които не помнех, но свързвах с тях лоши чувства и преживявания, може би в тази стая бяха събрани всички онези хора, които ме мразеха и към които аз не изпитвах нищо хубаво. В тази стая не се чувствах добре и побързах да изляза.

Едва когато излязох и застанах пред дветв врати, забелязах нещо, което не бях забелязала преди това. Там, отгоре, имаше надпис, който гласеше „ДУШАТА НА ЕДНО ДЕТЕ”  и странно защо отдолу пишеше моето име.

Тогава вникнах в смисъла на всичко това. Бях влязла на кратко посещение в собствената си душа, за да разбера в крайна сметка какво е любов и какво омраза и, че тези две чувства вървят ръка за ръка и едното просто не можеда съчестува без другото.

Останах малко разочарована, защото винаги съм си мислила, че омразата не присъства в мислите и чувствата ми, но ето, че съм се лъгала. Занапред обаче се надявам по-често да посещавам онази приветлива стая и да се раздавам на хората, които бяха там!