Тишина… Внезапно настъпи тишина. Започнах да се оглеждам наоколо. Стаята, в която бях бе бяла и чиста като първия сняг. Къде се намирах?! Кристофър седеше пред мен с каменното си изражение, което придобиваше след всеки наш скандал. Рядко се случваше да спорим и да стигаме до караници, но все пак бяхме обикновена двойка, като всички останали и такива грозни преживявания бяха част от живота ни заедно. Но въпреки всичко все още не осъзнавах какво става. Защо всекидневната ни, в която до преди миг приказвахме беше бяла? Та, тя е с мек, красив цвят на праскова и когато слънцето се прокрадне през щорите чувствам, че се намирам в приказка. Сега единственото, което ме обгръщаше беше този бял, студен цвят.
– Трябва да я накараме да приеме лекарствата! – дочух женски глас зад мен. Обърнах се. Нямаше никого.
– Кристофър, какво става?! – прошепнах тихо към любимия си с надеждата да получа отговор. Но той само стоеше и ме гледаше втренчено. От този негов поглед студени тръпки се спуснаха по гърба м ...