7 мин за четене
1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи скептичен поглед в него и го чукна с пръст по главата.
- Честно, понякога си способна да утрепеш човек с твоите измишльотини... Хайде, аз съм ти свикнала, знам, че си падаш писателка, ама има хора, които те гледат странно. Онази вечер ме хвана яд как ти се подхилваше Ангелина. Що ти беше да се разправяш?
- Извинявай, не можах да я изтърпя тая надувка да ми демонстрира превъзходство, че е приета в университет, а аз бачкам в завода. Не съм по-тъпа от нея, просто нямам късмета да съм едничко чедо на богат тати, който да ме издържа докато следвам.
- Просто завиждаш, признай си.
- Добре, признавам - въздъхна Виктория. - Не го искам, но завиждам и ме е яд на такива като нея. Мачкат ми самочувствието ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse