Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да може да вижда затворените й от наслада очи. Ще полудее, божичко, ще умре – с нея е толкова хубаво, колкото никога досега не е било…
-Буюклиев! Дани бе! - Една възглавница се стовари върху него, съня се пръсна на парченца, които се разлетяха и разтопиха като мъгла. -`Ай спри се вече с твоя секс, че не можем да мигнем от теб!
Спалното помещение се разтресе от кикота на будните войници, а заспалите се размърдаха и запротестираха.
-Идиоти! – промърмори Даниел и запрати възглавницата обратно, след което се обърна с гръб и се помъчи да извика обратно съня с голата Тори. Разбира се, не успя.
-Коя сънуваше? – не мирясваха приятелите му. – Тукашното гадже или твоето си в Перущица?
-Неговото си бе, мн ...