Люлякови нощи
Люлякова нощ. Червена луна. Спуснати щори. Оранжеви светлини.
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправките. Топлината на ветровете. Коридорите на сенките. През мъгливите очертания на предишните дни. И на сивите оттенъци. Пътуваме през времето. В което бяхме отдалечени.
Вечността е пред нас…
Спомняш ли си онзи живот? Тогава се открихме за първи път. Преди векове. Аз бях малката продавачка на огън. На топлина. Ти беше щедрият купувач, който всеки ден купуваше всичко. За да мога да ям. В онзи зимен ден ти ми купи палто. Всеки ден оставаше по малко при мен. Говорехме си за живота. За смъртта. И за всичко, което някак си ни плашеше… Ти идваше всеки ден по едно и също време. Беше моят малък рай. Сред ада на живота ми. Моята топлина. Докато не ни раздели войната…
Гледаш ме как спя. Изтриваш капчиците от очите ми. Целуваш ме. Питаш се какво ли сънувам?... Ще изведеш ли тихо, на пръсти, моите кошмари? Ще ми помогнеш ли да открия светлината? В себе си…
Ами в онзи живот? Нашите тайни срещи. Край онази пътечка по реката. Мириса на тиня. В която всички около нас бяха затънали. И се опитваха да ни издърпат надолу. Спомняш ли си родителите, които се опитваха да ни разделят? Ами онзи, за когото искаха да ме омъжат? Той не знаеше… Аз отдавна бях твоя. Той беше онова парченце от пъзела на живота ми, което никога нямаше да пасне…
Продължаваш да ме целуваш… Милваш лицето ми с опакото на дланта си. Ръцете ти ме обгръщат. Събуждам се. В този зимен и мъглив ден, слънчевия лъч огрява стаята ни. Сбогувахме се с всичките си кошмари. И илюзии. И с всички разрушени сгради в нас. Съградих се от нулата. Ти си архитекта, който ми помогна. Магьосникът, който ми поднася розови облачета и пухени зайчета от шапката си. Крадецът на мислите и на сърцето ми. Изкусителят, който ме отвежда на ръба на екстаза. И усещам дъха ти… Ти си в мен. И над мен. Докосванията ни преливат във водопади. Целувките ни се вливат в морските вълни. Потъваме в погледите си.
Докосвам се до небето с твоите канелени лунички...
Красиво е реалността да е по-добра. От всеки сън…
И да се обичаме по толкова красив начин.
Всяка наша люлякова нощ…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Есенен блян Todos los derechos reservados
