- Вие ли сте Невена Цветанова? - попита я с делови и стържещ глас цивилният. Беше се легитимирал, но Невена не реагира, продължаваше да седи като хипнотизирана. Банкнотите бяха разпилени около нея. Имаше на масата, долу на пода, в скута ù, а някакви пет лева бяха кацнали на лявото ù рамо като генералска нашивка. Един от полицаите се протегна над главата ù и размаха пред всички двадесетевровата банкнота. Друг изви с обиграни движения ръцете ú назад. Щракнаха белезници. Постепенно Невена започна бавно да се съвзема, но продължаваше да гледа объркано, сякаш току-що се е събудила от дълбок сън. Полицаите започнаха да тарашат навсякъде, влязоха и в другата стая. Целият квартал се беше събрал на оградата да гледа сеир. Дворът беше потъмнял от хорски погледи. Едни жени си говореха нещо и клатеха неодобрително глава. Някакви мъже се смееха на висок глас. Като че ли екшън-криминален филм се разиграваше пред очите ù, в който и тя трябваше да участва. Не, това не се отнасяше за нея! Тя е просто е ...