8 may 2013, 19:54

Май

  Prosa
1.3K 0 0
1 мин за четене

Май. Всичко е толкова непостоянно през май. Жегата и зноят се заменят от студ и вятър. Лятното настроение бързо гасне и безмилостно се изкоренява. Чувам тътена на гръмотевиците, които са толкова близо до мен, че ми се струва че ги усещам, разтрисат тялото ми. Блясъкът на светкавиците ме ослепява за секунда, оставяйки ме в тъмнина, чакаща зрението ми бавно да се върне към нормалното. Дъждът тропа по покрива, разбива се в стъклата, иска да го пусна вътре. Скитал е толкова много и явно се е уморил. Вятърът се извисява, въздухът е сякаш разширен. Имам чувството, че може да помете всичко по пътя си. Подмята листата на дърветата като играчки, хвърля ги в празната бездна, блъска ги едно в друго. Пороят наводнява улиците и прави реки по булевардите. Небето се е приближило опасно близо до земята. Иска да я целуне. Унищожителна, опасна целувка. Оловно сиво е и ми изглежда чуждо. Сякаш никога досега не съм го виждала. Мирише на свежест, на свобода, на страх, на пушек също. Една светкавица се разбива в асфалтовия път, на метри от мен, за да потвърди думите ми. Пътят се раздира. Огромна, смъртоносна рана се показва на повърхността. Хората викат, ала писъците им са заглушени. Вятърът ги отнася далеч, далеч. Накъде, където няма да бъдат чути. Имам чувството, че целият свят се люлее. Огромни вълни цунами заливат всичко, земетресения разрушават останалото, тайфуни се извисяват и щастливо разграбват и прибират в обятията си къщи и хора, вулкани изригват в един чуждоземен и смразяващ кръвта фойерверк. Светът плаче, океаните се блъскат един в друг, биейки се за надмощие. Лава и пламъци достигат чак до Луната. Половината свят потъва навътре, всмукан от вакуум. Изчезват градове, държави, цели континенти. Стихиите царуват над мъничката ни планета, защото е Май – техният месец. Тогава огънят се сменя с водата, въздухът се преплита със земята и настъпва катастрофа.
А след това всичко отново се преражда. Бедствията се забравят, сякаш никога не са били. Единственото, което остава е свежият въздух и лекият ветрец. След това всичко пак ще се повтори, но догодина. Когато отново е Май.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Марс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...