8 мая 2013 г., 19:54

Май

1.3K 0 0
1 мин за четене

Май. Всичко е толкова непостоянно през май. Жегата и зноят се заменят от студ и вятър. Лятното настроение бързо гасне и безмилостно се изкоренява. Чувам тътена на гръмотевиците, които са толкова близо до мен, че ми се струва че ги усещам, разтрисат тялото ми. Блясъкът на светкавиците ме ослепява за секунда, оставяйки ме в тъмнина, чакаща зрението ми бавно да се върне към нормалното. Дъждът тропа по покрива, разбива се в стъклата, иска да го пусна вътре. Скитал е толкова много и явно се е уморил. Вятърът се извисява, въздухът е сякаш разширен. Имам чувството, че може да помете всичко по пътя си. Подмята листата на дърветата като играчки, хвърля ги в празната бездна, блъска ги едно в друго. Пороят наводнява улиците и прави реки по булевардите. Небето се е приближило опасно близо до земята. Иска да я целуне. Унищожителна, опасна целувка. Оловно сиво е и ми изглежда чуждо. Сякаш никога досега не съм го виждала. Мирише на свежест, на свобода, на страх, на пушек също. Една светкавица се разбива в асфалтовия път, на метри от мен, за да потвърди думите ми. Пътят се раздира. Огромна, смъртоносна рана се показва на повърхността. Хората викат, ала писъците им са заглушени. Вятърът ги отнася далеч, далеч. Накъде, където няма да бъдат чути. Имам чувството, че целият свят се люлее. Огромни вълни цунами заливат всичко, земетресения разрушават останалото, тайфуни се извисяват и щастливо разграбват и прибират в обятията си къщи и хора, вулкани изригват в един чуждоземен и смразяващ кръвта фойерверк. Светът плаче, океаните се блъскат един в друг, биейки се за надмощие. Лава и пламъци достигат чак до Луната. Половината свят потъва навътре, всмукан от вакуум. Изчезват градове, държави, цели континенти. Стихиите царуват над мъничката ни планета, защото е Май – техният месец. Тогава огънят се сменя с водата, въздухът се преплита със земята и настъпва катастрофа.
А след това всичко отново се преражда. Бедствията се забравят, сякаш никога не са били. Единственото, което остава е свежият въздух и лекият ветрец. След това всичко пак ще се повтори, но догодина. Когато отново е Май.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Марс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...