Майсторът и телефонът
- Аре, господин майсторе, докъде е твоя шедьовър? Искам като Роуз от Титаник, нали помниш?
Моделът ми нахълта в ателието, все едно влизаше не в храм на изкуството, а в дюнерджийница. Намръщих се, но реших да не се карам с нея от първата секунда. Току-виж ми избяга, а с нея и тлъстата предплата на баща й.
- Помня, помня – смънках аз и се запътих към палитрата и четките като осъден на смърт към бесилката.
Първият ми сеанс с малката беше минал повече от катастрофално. След две-три мои забележки да ме погледне, докато я рисувам, накрая тя просто спря да ми обръща внимание, така че за известно време се бях изкушавал да я нарисувам като гном сгънат на две на стола ми. Обаче баща й ми беше предплатил да нарисувам ненагледното му чадо в цял ръст и трябваше някак да си изработя парите. За един беден художник не е добра идея да гони и малкото си клиенти.
Тя не че беше лоша, девойката. Напротив – красива като капка, като от картина на Рембранд. Даже моделите на Рембранд биха се скрили от срам пред нея. Това е то, българската красота! Чудесни гени, младост. Кожата й гладка, все едно някой с гвашова боя я е рисувал. Устните кармин… Поезия, не портрет, а поезия!
Обаче, вместо да застане и да ме погледне както трябва, тя отново се разкрачи на стола, все едно е на гинеколог (добре, че беше с панталон, макар че на това тънкото по нея, не бих му казал панталон изобщо) и пак се вторачи в него. В телефона, естествено. Аз, обаче, стрелян заек вече, се бях подготвил. Нямаше да оставя една разглезена пикла да ми опропасти ангажимента! Плюс това, исках да я нарисувам. Имаше невероятно интересни черти.
- Стоп! – изкомандвах и се изпречих пред нея.
Тя вдигна глава от телефона си и ме погледна отегчено.
- Точно така, госпожице! Леко в профил, още мъничко! Да! Задръжте!
Секунда преди да изгубя по точки пред телефона, успях да закова вниманието й.
- Оу, това новият модел ли е? – ококори се тя и очите й светнаха.
- Да, само не мърдайте, докато Ви снимам, госпожице! – казах аз и цъкнах заветното копче.
Пъкленият план се беше зародил в главата ми, още предишния път. Като й повторих три-четири пъти, че не съм фотоапарат и не мога да я нарисувам с едно щракане. Естествено, младежта не е от търпеливите, така че укорите ми, многозначителните погледи, сумтенето и тъй нататък бяха преместени в графа „говори си, говори си, не ми пречиш“ и бях оставен да разсъждавам над идеята какво би станало ако ангажиментът се провали.
Така че щом си беше взела телефончето под мишница и беше напуснала моята Светая светих, се бях юрнал до най-близкия магазин да си купя него. Телефон, с който да мога да й направя поне една снимка, по която да работя. Парите са си пари, картината – картина. Усещах как баща й ще ме провеси на тирантите ми от прозореца, ако му сервирам, че отрочето му не ще да ми позира.
Видяла камерата на телефона, девойката мигом се превърна от гном във вълшебница и дори настоя да й направя фотосесия.
- Нека сега да изберем кой от всички е най-добър! – каза жизнерадостно тя и започна да гали моя телефон с вече познатите заучени движения. – Оу, тези ще са прекрасни за стори! Може ли да ми ги препратите?
Свих рамене и предадох телефона като заложник. Ако не друго, поне си бях осигурил материал за работа. Отне й няколко минути да направи, каквото там правеше и после ми върна телефона.
- Ето тази искам, с нацупените устни! – посочи ми една от снимките на екрана.
Присвих очи и прехвърлих останалите.
- А защо не тази? Изглеждате много красива!
- А на другите не съм ли? – нацупи се тя и усетих, че вървя по тънък лед.
Кажеш ли на една жена, че не е красива, ако дори си го помислиш за една милисекунда, чакай скандал. А, не, такива не ми трябваха.
- Не, не, глупости! Вие сте красива като Ренесансова мадона!
- Аха, ония дебелите лелки ли? – изсумтя тя. -Господин майсторе, вие подигравате ли ми се??? – въпросът беше придружен с така характерната за жените стойка на „буква Ф“.
- Нищо подобно – казах аз с най-сериозното си изражение. – Проверете в Гугъл „момичето с перлената обеца“ и ще видите!
После, доволен от факта, че мога да покажа нагледни доказателства, започнах да си остря въглените. Тъкмо и за нея време да реши кой точно портрет иска. Хвърлих още един поглед на този, с „нацупените устнички“, както тя се изрази. Ако не знаех, че е на осемнайсет и че е тук да й рисувам портрет по поръчка на родителите й, бих се заклел, че тая снимка ми е пратена на майтап, а всъщност е взета от някое порно списание.
Междувременно Тома Неверни ровеше в телефона си.
- Ами то, това филм някакъв… хубави отзиви има…
- Картината погледнете, госпожице! – казах леко раздразнено. – Знам за филма, но погледнете картината!
- Ху’уу – пръстите й се задвижиха като паяци по екрана на телефона – Ехааааа, може ли и мен така?
Тя тикна под носа ми снимка на шедьовъра на Вермеер и ме погледна с огромни очи.
- Може, може! – кимнах доволно. – Ето на тази снимка изглеждате почти по същия начин!
- Уауууу! – тя взе телефона от ръката ми, все едно беше чисто злато. – Егаси якия колаж ще си направя!
- Картина, госпожице! - поправих я аз, за кой ли път проклинайки повъхностната ни образователна система.
- Нее, аз имам предвид колаж – в инстаграм! Леле как ще ми завиждат…
Тя седна на омацания ми диван и напълно сляпа и глуха за моите действия, започна да притиска телефона към себе си, като Ам-Гъл пръстена. Почаках няколко минути да се наслади на силата на изкуството и прочистих гърло.
- Госпожице?
Отговориха ми с нечленоразделен звук, който нетренираното ухо би оприличило на пръхтене.
- Имате снимките на своя телефон – продължих аз с възможно най-спокоен глас, - може ли да получа своя и ако сте се спрели на тази снимка да нахвърлям поне скицата с въглен?
- А, да, бе! Ето! – тя стана и ми подаде телефона.
През следващите няколко минути и двамата прекарахме в мир със себе си и занимаване с онова, в което сме най-добри. Аз нахвърлях скицата върху платното – за момента се получаваше не само естествено, но и много бързо. Отбелязах си на ум да отида в някое фото и да разпечатам снимката. Щеше да е по-лесно да я гледам на хартия, отколкото да трябва да пипам по глупавия екран на всеки три секунди.
Моята клиентка пък мърмореше някакви полугласни неща, които на мен ми звучаха като вещерски заклинания на старофренски – стори, рийч и така нататък. По някое време обаче стана толкова тихо, че се притесних. С деца и животни, стане ли тихо, значи някой върши бели. Обърнах се и едва не изтървах въглена от ужас. Тя беше почти кацнала на рамото ми с телефона пред себе си.
- Хайде, господин майсторе, усмихнете се за лайва! – изчурулика ми тя.
- Ъ? – беше единственото, което успях да кажа в отговор.
Окото на телефона ме гледаше немигащо и усещах как ръцете ми треперят.
- Правя лайв! До всички мои последователи, в момента гледате лайв от студиото на… как се казваше отново, господин майсторе, за записа?
Отне ми няколко секунди да се сетя, че името ми не е „идиот“, така че отговорих:
- Зигфрид.
- От студиото на Зигфрид – повтори моята клиентка с интонацията на говорителка по телевизията, - където, както можеше да се убедите сами се случва магия.
Телефонът профуча покрай мен и се залепи на десет сантиметра от платното, където започна да прави тигели напред-назад като комбайн. Явно доволна, от каквото там правеше, самопровъзгласилата се репортерка отново се обърна към мен:
- Е, Зигфрид, ще ни позволите ли да видим още от работния процес по създаването на портрета ми? Последователите ми вече видяха колажа с картината и много биха искали да видят как се случват нещата. Нали?
Тя ме погледна с такива мили очички, че в оня момент бих направил всичко. Кимнах, защото не бях съвсем сигурен дали ще мога да скалъпя смислено изречение и застанах зад статива. Постарах се да не забелязвам окото на телефона, което се вря на напълно не безопасно разстояние от въглена, платното и дори телефона ми, докато работя, но очевидно клиентката ми се забавляваше с това, та бях щастлив, че мога да работя.
- Стига толкова! – изкомандва тя след малко.
Отпуснах ръце и я погледнах сащисано.
- Как така стига? Баща Ви…
- Неее, няма нужда да се стягаш за записа, господин майсторе! Всичко е тук и стана невероятен лайв. Трябва да направим таймлапс. Я стой така!
Преди да успея да си отворя устата, тя отново насочи окото на телефона към мен и започна да снима. За мое щастие, отне по-малко време този път.
- Супер! Ти си рисувай, следващата седмица пак ще пуснем лайв, става ли?
- Става – свих рамене аз и огледах резултата.
На фона на огромното нищо, с което бях започнал, сега поне имахме силует с лице. Отбелязах си на ум дали да не придумам баща й да направя един портрет точно по снимката, все пак щерката се беше харесала така. Обаче после си помислих, че тя вероятно сама ще го придума. Междувременно тя вече се беше навлякла със странното си балонесто яке.
- И като смесваш боите следващия път, да ми кажеш, да снимам! Даже ако обясниш кое какво е, ще бъде суперско! Последователите ми се избиват да лайкват!
- Радвам се – казах аз, макар че на разбрах и половината. – До другата седмица!
- Чаоо! – изчурулика тя и изчезна.
В ателието останахме аз и телефонът.
- Подобие на изкуство – просъсках аз на невинната машинка. – Ама щом като само така мога да я накарам да мирува, и на циркаджийска мечка ще стана…
Отбелязах си на ум да я питам следващия път къде ги пуска тия сторита-морита, да видя и аз какво е направила…
*написано по молба на Зигфрид като продължение на неговия текст
© Бистра Стоименова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
В ателието ...
Comentarios
-
РосиДимова (Росица Димова) мерсиии! Това беше идеята, един майтапчийски фюжън
-
Бистре,😃😃! Двата разказа са като скачени съдове. От единият прелива в другия, но всеки със своя собствен стил! Страхотни сте!😁
-
jonnnn (Пламен) тук съм съгласна. Можехме доооста лесно да внесем крими елемент в историята на Зиги 🤣 Ма реших да сме в една кръвна група и да е смешно 🙃
-
Бистра, ни'йе тъй ... малко повече пипер или подсладител можеш да получиш от Красавицата и Звяра, през Ромео и Жулиета, до Зайченцето Бяло и Буратино, заедно със смарт_ябълката, дето само да я захапеш и ефектът е непредсказуем от нет"ната мешана субстанция
-
jonnnn (Пламен) тя е народна манджа това, готвиш с каквото е останало в хладилника 🤣
anahataroot (Зигфрид В.) Мани, покрай Глухарьов така съм изкривена, че не е истина 🤣🤣🤣 -
Ооо, аз също съм любопитен, ама не съм Следовател 🤣 това е друго ниво на любопитство вече 😊
-
ще ... ама трябва подробно да изуча вашите съставки за да подбера точните подправки
-
anahataroot (Зигфрид В.) Аз пък не знам как живеете вие, не-любопитните. Мене все ме тегли всичко да разчопля. 🙃
-
Плам, напиши го, недей да ни казваш сега предварително какво ще е, да не развалиш изненадата! Бистре, ти си сред най-любопитните хора, които познавам! 😆
-
jonnnn (Пламен) хихи... и това сега краят на историята ли е?
-
по нататък .... Когато отидете в магазин за 'безделушки', ще видите невероятно количество прекрасни нещица, дето възпламеняват въображението, ..... в случая аз избирам следната джаджа - нещо като черна обърната чаша, отгоре извира дебел сноп стъкло влакна, свободно разпилени в полусфера . Оригиналната джаджа има трицветен светодиод отдолу и когато се включи отстрани се вижда саксийка с безброй светещи точки .. та - отдолу слагам вашите историйки, включвам емоционалното осветление и всеки отстрани ще види нещо общо и различно ... не знам какво точно става по - нататък, всъщност никой не знае , което е очарователното
-
jonnnn (Пламен) а нататък? Искам да чуя какво става после...
-
Супер суровата идея ми се мотае все още и не ми дава мира толкова години, ама това ми е останало от тренировките 'да си вляза в пръста' ... и базирано на тогавашния ми коментар .... 'Повисях десетина минути в ролята на полилей на тавана и видях как авторите любопитно надничаха в творбата и душата на двамата, после всеки извади малко тефтерче и си записаха по нещо .. стана ми скучно и излязох да чакам влака на перона ... '
-
Блу (Blue) мерсиии 🙃 Радвам се 🙃
jonnnn (Пламен) давай! Ще бъде забавно 🙃 -
Хм, ще заеме малко време .. бях малко зает и съм пропуснал купона, ама тук сте захванали интересна идея ... навремето много ме впечатли едно разказче на exuded , та в негов стил ми забръмча нещо в главата
-
Ако питаш мен - може! 😊😆
-
Просто питам ... може ли трето мнение по въпроса ??
-
Браво и на двамата! И аз като Харпуна си помислих, че съм го чела на друго място.
п. п. Сайтът освен литературен е и образователен. Не бях чувала за таймлапс, та се наложи да прочета -
Plevel (Силвия Илиева) скоро - по Откровения ТВ
-
Добре 🙂, ще се оглеждам.
-
Plevel (Силвия Илиева) хаха, тук със Зиги се заприказвахме и той ме нави да напиша текста. Иначе историята си е изцяло негова, както и героите - аз просто лепнах още малко глина тук-там.
Нещо по-мое, ако не ми мине котка път, ще пусна или тази вечер, или утре. Ще се изненадате какво точно е... -
Зиги, не оставяй друг да ти довършва работата, нали си Алфа, какви са тия женски заместници 🙂. Не че, Бистре, не си го написала супер, но виж, на мен би ми било интересно да нарисуваш мъжки портрет. От свое име. Дай нещо по-твое. С удоволствие ще го прочета.
-
ВалентинВасилев (Гедеон) абе, бИля, а жинъ ти кът доди да мъ бий? Артисах мърцина. А ми се живее, млада и зелена съм още, хихи...
-
ВалентинВасилев (Гедеон) аааа, за това увира ли или не увира главата трябва да се произнесе някой от Мастършеф. Аз не се наемам с тая сложна задача. Може агнешка да е главичката, кой знае?
-
ВалентинВасилев (Гедеон) Гедеоне-Гедеонче, я те тебе чекам, чекам да ти мине. Па ни глава ти не увира душо, ни сърце твое шегобийско (не знаеш с кого си имаш работа, честно)
-
ВалентинВасилев (Гедеон) ш'съ притиснъ - ограничителната заповед да я вадя ли, или да почакам малко?
-
anahataroot (Зигфрид В.) мани ти, ако аз взема да кача песен, сайтът ще се обезлюди и може да има контингент за Гедеон - временно и трайно слухово увредени...
-
😂🤣😂 Бистре, Гедеона щом почна да “пее”, значи верно, коня е в реката 😂🤣 което ме навежда на мисълта - ето едно нещо, което не си качвал, Гедеоне, песен! Чакам! 😆🤣
-
ВалентинВасилев (Гедеон) аааа, чай ся, аз само при самозащита. Без садо-мазо изпълнения, хи-хи...
Па в релсите мога да те вкарам и без бой (в дълбините на шизофреничната ми душа живее капитан от ДАНС с наклонности на фелдфебел) -
ВалентинВасилев (Гедеон) с ръка на сърцето (с другата заклевайки се над Библията, Корана и Тората), мога да заявя, че абсолютно съвсем никой не е умрял от любов по мене (виж, имах планове да скъся земния път на разни дето ме дразнят). Ама от любов нема да умрете, немайте грижи.
А колкото до дамите с агресивни наклонности - не си струва (предвид че няма за какво) и имам доста тежка ръка. Само казвам -
anahataroot (Зигфрид В.) пусни ми името и фамилията - без значение на кирилица или на латиница и виж сам какво излиза...
Гедеоне, не знам какво си гледам, казвам какво излиза. Иначе, ни съм баба, на 29 съм (наистина) -
😂🤣😂 Бистреее
-
ВалентинВасилев (Гедеон) не знам какво си гледал, но мога да се закълна, че не съм бабата написала учебника по Биология, която излиза като един от резултатите. Аз съм оная с фото сайта и т.н.
-
Гедеоне, да не би сега на мене да почнеш да пращаш стопяващи се стихчета и пеперудки 😂🤣🤣
-
ВалентинВасилев (Гедеон) те трябва да са публични, ма ако държиш да ми видиш муцунката, гугълни ме. Нищо лично към Зиги, ма аз съм уникална (счупили са калъпа, от ужас)...
-
ВалентинВасилев (Гедеон) дръж, бре, джанъм! Ей там на линка съм язи - дано се отваря:
https://www.facebook.com/bistra.stoimenova.7/photos
Шъ ма засегнеш, начиии... -
ВалентинВасилев (Гедеон) виж сега, историята си е на Зиги, аз само се включих на майтап. Та и затова така. Иначе, ако тия двамата герои бяха мои, щеше да е мааалко по-различен разказа.
Харпун (Костадин Шимов) мерсии Майтап да става -
Хаха хареса ми,в началото си викам/абе тва май познато,май съм го чел/ама кат цъфна художника Зигфрид си викам аха!!!.Поздрав и на двамца ви.
-
ВалентинВасилев (Гедеон) хихи, ми кво сега, тва беше майтап набързо, колкото да се забавляваме. Зиги го предупредих, че изказът ще се промени, ама като седнах да пиша, реших все пак да има приемственост между двете истории. Някаква...
-
ВалентинВасилев (Гедеон) ама нали пиша продължение с вече установени герои с конкретни фрази. Трябваше да спазим стила, макар че не съвсем
-
anahataroot (Зигфрид В.) радвам сее! Историята си е твоята, просто им дадохме малко глас на тия двамата. Иначе да, идеята беше да се търкаля човек от смях
-
🤣🤣🤣 Бурни аплодисменти от мен! Ееех, то стори, то лайв, то таймлапс 🤣🤣 верно, госпожицата не е шега работа, нито пък телефонът 🤣 много ми хареса и се смях с глас! 😊😊
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
