Оказа се, че просто съм сънувала. Но за първи път сънувах... Звуци.
В началото бяха съвсем тихи и неразбираеми. Първото, което успях да уловя бе приспивната песничка, която мама ми е пяла, като съм била малка. Но едва я чувах, като шепот. Ако не я бях слушала толкова много пъти, едва ли щях да я разпозная. След това някой говореше. Но се чувствах твърде уморена за да се мъча да осъзная значението на думите. От време на време се чуваше бебешко хленчене.
"Никога не казвай това отново!" - Независимо дали исках, вече разбирах думите. Звуците оживяваха, вече не бяха тихи. После някой хлипаше. Чух как се чупи вазата, която по невнимание съборих от масата и след това - крясъците на чайките, смесени с хорската глъчка и плискането на вълните.
И изведнъж :Напълно нов и непознат глас. Някой ми говореше. Толкова решително, самодоволно и заповедно. Но нямаше значение. Аз така или иначе копнеех единствено да го слушам. Остави ме и аз да говоря и опознах собствения си глас.
Всичко звучеше все по- мощ ...