Мрачна английска понеделнишка сутрин. Дейви, Ейдриън, Кристина и Джейд изобщо не искаха да стават. Всеки от тях се преструваше, че спи, въпреки че отдавна бяха будни. Бледи лъчи светлина се процеждаха пред плътните пердета. Слънцето грееше силно, но беше сиво и студено. Будилникът звънна и Крис с усилие се протегна, за да го спре. Постояха още малко под топлите завивки, без да си говорят. Но така или иначе Дейви и Джейд нямаха много време до полета и скоро трябваше да се приготвят за тръгване. Крис и Джейд влязоха в банята, без да се карат кой  да бъде първи. Мрачното настроение цареше из цялата къща. Дейви и Ади стояха на диванчето. Неговата ръка стоеше преметната върху рамото й, а тя беше завряла лице в косата му. И двамата се бяха вгледали в загасналата камина. Ясно осъзнаваха, че може повече никога да не го видят да свети.

След около час багажът беше опакован, скъпоценната китара в ръцете на Джейд и всички бяха готови за тръгване. Дейви отвори вратата и изчака останалите да излязат. Никой от тях не се обърна, за да види малката стаичка за последно. Беше прекалено трудно да си тръгнат и да знаят, че може никога да не се върнат отново. Дейвид излезе и заключи. Пъхна ключа в джоба си и хвана Ади за ръка. Тръгнаха към колата, а Крис и Джейд вървяха пред тях.

- Обратно в жестокия свят - прошепна Дейви, гледайки право напред.

- Иска ми се да можехме да прекарваме повече време заедно...

- Можем - Дейви я погледна дяволито.

- Дейв, вече говорихме за това.

- И?

- Не знам... Тъжно е.

- Такъв е животът, Ади. И ние не можем да направим нищо.

- Разбира се, че можем! Ако ти успяваше да отделяш повече време за нас двамата...

Дейви спря рязко и ядосано я погледна:

- Какво искаш да кажеш?!

- Ами, ако дойда при теб, трябва да се откажа от всичко, което имам. А ти...

- Аз какво? Имаш ли някаква представа колко ми е трудно да съм далеч от теб?! Знаеш ли колко много си мисля за теб и за това как може да сме заедно за по-дълго? Всеки ден, след като сме си говорили с часове, не мога да мисля за нищо друго! И... И искам пак да те чуя и да знам, че и ти чувстваш същото.

- Повярвай ми, миличък, знам какво е... - Ади почти заплака.

- И ти ли се чувстваш така? - Той съжаляваше, че беше избухнал.

Ейдриън поклати глава и след миг беше в ръцете му. Той я беше притиснал здраво към себе си. Кърваво-червените й нокти се впиха в гърба му.

- Обеща ми да си помислиш.

- Ще си помисля. Наистина.

Той се усмихна и отново преплете пръсти с нейните.

- Ще бъде забавно да живея в огромна красива къща в Калифорния. И особено щом е близо до тази на Били Джо Армстронг.

- Той е по-добър съсед, отколкото предполагаш.

- О, не се и съмнявам! Но все пак... Дори да живеем заедно, не значи, че ще се виждаме по-често.

Дейви леко се отдръпна, погледна Ади и с дрезгав глас каза:

- Нека направя избора ти по-лесен. Омъжи се за мен.

- Какво... - Ади го гледаше изненадано. Изобщо не можеше да осъзнае думите му и просто стоеше, взирайки се в него.

- Омъжи се за мен - повтори Дейви, този път много по-уверен в себе си (както обикновено) - И така ще бъдем заедно. Завинаги.

*Край*