1.

Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…

А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой – присмиваше се на реалността. Едва тригодишен се сблъска със съседския булдог Джери. Комшиите го държаха на верига, на портата имаше предупредителен надпис, но Пешко не щя да го прочете, а се вмъкна да види какво става в тоя тайнствен и забранен свят. Пък  Джери тъкмо беше прегризал поредната каишка и се чудеше с какво да се забавлява, защото петелът овреме отлетя – прежалил перата от опашката, и седеше на покрива на барачката, очаквайки кога тоя страшен звяр ще бъде пак укротен…

И Малкият Пешко изскрибуца с желязната порта, влезе и… Взе да се хили над странното, кривоного, облещено добиче насреща си. Досега подобно не беше виждал – не мязаше изобщо на агънцето, дето баща му го показа преди вкусния обяд на Гергьовден /къде изчезна пухкавото животинче Малкият Пешко не разбра и, дъвчейки усърдно жилавото месо, се оглеждаше да открие пухкавото си приятелче.

Не приличаше много и на зеленото същество, което намери кацнало до оградата и му помогна да полети с як замах над портата, в отговор на което чу благодарното „пльок“…

Джери огледа новодошлия  и реши, че става за другарче. Ни тояга носеше, ни му се мръщеше и зъбеше, нито го ругаеше.

Така започна приятелство – та до днес, когато Малкият Пешко взе беззъбия Джери от съседите и го настани под леглото си. Хем на топло и удобно, хем лиши майка си от любимото й занятие в ораторското изкуство – речта как цял ден чисти, все ходи подире му, пък той…

А Малкият Пешко имаше свой метод за подреждане и чистене. Паметта. Просто помнеше кое къде мята и, след кратко ровене – при което откриваше отдавна нужни му, но излишни според майката, неща – намираше нещо необходимо. Не винаги търсеното…

А в осми клас Малкият Пешко си рече, че ще стане писател. Не го съобщи гласно, защото щеше да смае – че и до инфаркт доведе  родителите, брат си, близките…

Обаче, реши и започна да пише. Скромно – най-напред роман.

За целта си направи блог и започна да публикува глава по глава сътвореното.

Груба грешка! Защото брат му – за разлика от него нормален младеж, търсейкинещо за душата – я порно, я забавно клипче, къде пък улучил блога…

И, като всеки брат – с вкоренената от векове мисъл за евентуалното бъдещо делене на наследството, информира родителите си и изобщо всичко, дето се водеше роднинско.

Защото се оказа, че цялото племе е в романа. При това описано реално, вярно, като в огледало. Тоест – осмяно…

Препоръчвам – полезно и неприятно за обслужващия персонал в „Санта Марина“ и пловдивските фризьорки - https://genekinfoblog.wordpress.com/