На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.

Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от няколко години и идваше без кавалер, тъй като нов мъж още не се беше намерил.

На въпроса на госпожа А-А защо се стигнало до развод, В-В отговаряше, че инициативата за развода била нейна, тъй като, по нейни думи, бившият ù съпруг „не струвал нищо като човек и мъж, не оценявал качествата на жената до себе си и разводът бил най-приемливият вариант вместо двамата да продължават да живеят под един покрив, без да изпитват чувства един към друг“.

В-В естествено малко украсяваше нещата, дори доста, но не защото обичаше да съчинява или лъже хората, а защото не искаше да се смири с факта, че всъщност мъжът ù беше този, който реши да я напусне, а не обратното. Семейният живот с госпожа В-В му беше доскучал след почти петнайсет години под един покрив, пък и характерът ù не беше от най-сговорчивите. По адрес на съпруга доста често звучаха всевъзможни укори и бидейки неспособен да надделее над мнението на жена си, която винаги се опитваше да излезе победител в спора, показвайки правотата си, той предпочиташе да се затвори в другата стая насаме с телевизора.

Както всяко друго нещо в природата, така и човешките взаимоотношения след време или еволюират, или деградират. Господин В-В първо се затваряше в съседната стая с телевизора, а после започна да излиза някъде и да отсъства до късно. Накрая дори замина на почивка, без да уведоми съпругата си и отсъства почти месец. Госпожа В-В не се опита да го потърси през това време, защото си мислеше, че ако започне да звъни на мъжа си, той ще сметне това за слабост от нейна страна и ще си помисли, че по такъв начин тя признава, че не е права. Господин В-В пък реши, че на съпругата му вече ù е все едно и бракът им се е обезсмислил.

Госпожа В-В дори не осъзна кога съпругът ù си стегна багажа и се премести, както се оказа по-късно, при новата си приятелка. Наличието на любовница не я смути толкова, колкото фактът, че я зарязаха толкова лесно и тя, а не съпругът ù, се оказа в ролята на изоставената половинка. На честите подпитвания от страна на приятелките си относно бъдещето на личния ù живот, В-В обикновено махваше с ръка и твърдеше, че достойните мъже са мит и че представителите на силния пол поголовно само се чудят как да завъртят главата на някоя двадесетгодишна.

И така, семейство А-А отново беше поканило госпожа В-В на гости. Тримата бяха в добро настроение, забавляваха се и бъбреха на разни незначителни теми. На масата пред тях бяха наредени чинии с разнообразни ястия и няколко бутилки алкохол, специално сервирани по случай повишението по служба на господин А-А.

Вечерта си течеше съвсем благополучно, настроението и на тримата беше ведро, стаята се огласяше от смях и шеги. По едно време госпожа В-В се надигна от креслото си, за да иде до тоалетна и, навярно повлияна от изпитата чаша вино, се залюля, стъпи накриво и инстинктивно протегна напред ръце, опитвайки се да запази равновесие. По случайност в този момент с гръб към нея беше застанал съпругът на госпожа А-А и взимаше две мръсни чинии, за да ги занесе в кухнята.

В-В залитна и се опря с две ръце точно върху задните части на господин А-А, което я спаси от падане.

- Ох, извинявай, за малко да падна, добре че застана тук. Стъпих неудобно... – с притеснена усмивка опита да се оправдае В-В.

- А, няма нищо... – леко смутен отвърна господин А-А, без да пуска мръсните чинии от ръце.

В-В побърза да излезе от стаята и да се измъкне от настаналата неудобна мълчалива пауза.

- Знае, обаче, за какво да се хваща – язвително подметна госпожа А-А, когато съпругът ù се върна от кухнята, а В-В още не беше излязла от тоалетната.

- Е, случайно стана, не вярвам нарочно да ме е сграбчила.

- Малко по-високо не можа ли да те хване? Ами ако беше обърнат с лице към нея, ръцете ù къде щяха да се окажат? – госпожа А-А отпи от чашата си и погледна мъжа си, мръщейки чело.

- Говориш така, все едно ми се е хвърлила на врата, виж, че тя се спъна.

- Нека си намери мъж и него да хваща за каквото си поиска. Ако ще за панталоните да го стиска, ако ще да ляга върху него – не спираше госпожа А-А и отново отпи от виното си, този път двойно по-голяма глътка.

- Май това вино ти дойде в повече – с укор в гласа А-А изгледа как жена му прави още една голяма глътка.

- Кажи го по-добре на твоята приятелка, тя май не се държи на крака.

В този момент в стаята се върна госпожа В-В, което мигновено прекъсна диалога между двамата съпрузи. Отново настана гробна тишина и В-В усети, че нещо не е съвсем наред.

- Този път нямаше злополуки по пътя насам – В-В се опита да разведри обстановката и да прекъсне настаналата неудобна пауза.

- Трябва да ти намерим един мъж, който да те хваща под ръка, за да няма злополуки – А-А погледна демонстративно съпруга си, казвайки думата „мъж“.

- Ти пък, на всеки се случва да се спъне... – отвърна господин А-А.

- Знаете как се намират достойни мъже в днешно време. По-добре без мъж, отколкото да си тровиш живота с някой калпав – защити се В-В.

- Да ти подаря моя мъж, ако искаш, или и той е калпав? – госпожа А-А вдигна чашата с вино и направи смела глътка.

- Въобще не е калпав – смути се В-В – всяка жена ще хареса съпруга ти...

- Но не всяка ще го хваща за задника и то в присъствието на съпругата му – А-А глътна още вино.

- Какво? – на лицето на В-В се изписа учудване, граничещо с възмущението. – Аз просто се спънах, затова се докоснах до него. Да не искаш да кажеш, че съм искала да падна на земята нарочно?

- А как точно издебна момента, че да се спънеш и да се хванеш за задника му? От много време забелязвам какви погледи му отправяш! Ако искаш, мога да изляза от стаята, за да не ви преча.

- Ама какви ги говориш? Ти никога не си се държала така. Не мога да разбера какво... – В-В само се озърташе смутено.

- Мисля, че трябва да спрем с тези препирни, това е абсурд. Държим се като деца! – опита да свали напрежението господин А-А.

- Ти сега и ще я защитаваш! – избухна госпожа А-А. – Тя демонстративно пуска ръце на мъжа ми, флиртува пред очите на съпругата му, а той я защитава! Мен ме изкарват виновна! Хубаво, продължавайте да се опипвате, ако вече не сте го правили преди! Явно присъствието ми не ви смущава!

- А-А, какво ти става? Никога не си се държала така! Към мъжа ти аз нямам никакво отношение!

- Защо? Защото е, както ти все казваш за мъжете, недостоен ли?

- Не съм казвала такова нещо! Той е абсолютно нормален мъж и достоен като всеки друг.

- И това значи, че трябва да му пускаш ръце ли? – А-А не искаше да се предава и продължаваше устната офанзива срещу приятелката си.

- Искаше да не се опирам в него, а просто да падна и да се нараня ли?! – възмущаваше се В-В.

- По-добре да паднеш на земята, но да си опазиш честта!

- Извинявай, но май си прекалила с алкохола!

- Прекалила ли? Да си ме видяла да падам по земята и да пускам ръце на някого? – госпожа А-А нанесе поредния си словесен удар.

- Това вече прелива чашата! Ако искаш да знаеш, и аз мога да кажа някои неща за теб!

- Ти да кажеш нещо за мен?! Я да те видим каква лъжа ще измислиш!

- Аз лъжи не измислям, скъпа! Я си спомни как ми се хвалеше, че когато бяхте на почивка в Испания преди две години сте се запознали с някакви мъж и жена от нашия град, впоследствие този мъж ти е звънял и е флиртувал с теб.

- Този мъж звънна, за да поздрави мен и мъжа ми за Коледа! Семейни приятели сме с тази двойка, никакви флиртове не е имало! – госпожа А-А почервеня като сварен рак и за първи път от началото на караницата нападките се обърнаха срещу нея.

- Какво, и с мъжа ти ли е флиртувал? Когато ми разказваше за тия обаждания, въобще не споменаваше за това семейно приятелство, май за друго ставаше въпрос! – В-В усети, че поема инициативата и гласът ù дори придоби смелост.

- Измисляш тези глупости, защото ми завиждаш, че имам добър съпруг, а теб никой не те иска!

- Ти пък само чакаш някой да ти влезе под полата!

Когато чу последната фраза, госпожа А-А изведнъж замръзна на място и лицето ù се сви в страшна свирепа гримаса, като на тигър, готвещ се да се хвърли върху плячката си. В следващия момент тя се надигна от дивана и, размахвайки юмруци и сипейки закани, се хвърли към В-В, но тъй като пътят ù минаваше през неудобно тясното пространство между масата и дивана, имайки предвид факта, че не беше особено трезвена, се спъна и се просна върху широкия подлакътник на дивана, само на крачка от вече бившата си приятелка. В-В навреме се сети да се дръпне назад, за да избегне удара и сега стоеше зад креслото и в отговор също редеше проклятия.

Играещият, до този миг, ролята на стъписан наблюдател господин А-А се вдигна от мястото си и побърза да застане като буфер между беснеещата си съпруга и шумно негодуващата им гостенка в опит да умиротвори ситуацията.

- В-В, моля те, най-добре сега да си тръгнеш, иначе тази врява не знам как ще спре! – извика господин А-А, опитвайки се да сдържи нервите си.

- Ще си тръгна! Бъдете спокойни, тук повече никога няма да ме видите! – В-В не се нуждаеше от втора покана и, забивайки токчета в пода, демонстрирайки вселенския си гняв, побърза да се измъкне по-далеч от продължаващата да сипе жупел госпожа А-А, едва удържана от мъжа си.

От този ден нататък В-В никога повече не се появи в живота на семейство А-А. Семейните отношения на съпрузите А-А също претърпяха метаморфоза – те започнаха да стават все по-подозрителни един към друг, ревнуваха се с повод и без повод, използваха и най-малката възможност да се доберат до личните тайни на другия, накрая дори разкриха, че от толкова недоверие и дебнене всеки от двамата си е намерил любовник, но въпреки всичките драми, те не мислеха да се развеждат.

Самата В-В по едно време все пак успя да си намери кавалер, но живя едва около три години с него, след което той предпочете да си събере багажа и да се прибере в стария си апартамент.

В-В, въпреки всичко, не се разочарова чак толкова, защото тази краткотрайна връзка успя за пореден път да докаже правота на нейния мироглед и потвърди, че няма място на земята, където може да се открие мъж, достоен за безупречната ù личност.