Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява не на шега: „Какво е това, ма дъще, днес ти ще спиш у Руми, утре тя у нас? Щом те потърси някое момче, ме караш да лъжа, че те няма, а щом тя ти се обади, скачаш като ужилена. Не ми харесва тази работа. Здравей Руми - целувка, довиждане, Руми - целувка... Опичай си ума, момиче, да не ни подпалиш къщата с тези модерни щуротии!"
Естествено, че не обръщах никакво внимание на думите й. Беше ми приятно, че толкова добре се разбирам с приятелката си.
Една вечер пак се заседяхме до късно и аз тръгнах да я изпратя. Тя живееше през един блок. Изпратих я до тях, после тя ме изпрати до нас и така няколко пъти, не можем да се разделим. Решихме накрая по средата на пътя да изпушим по една цигара. Тъкмо седнахме на пейката в храстите и палим, сгушени една в друга, хоп! - майка ми изскача от тъмното.
- - А-а, хванах ли ви? Аз си знаех, че сте педераскини! Как не ви е срам, отдавна ви подозирах. За вас момчета няма, само двете, та двете. Боже, Боже, какво доживях!
Аз стоях като препарирана, а Руми изтърси:
- - Ле-ле-е, разкрити сме!
Идеше ми да я млатна с нещо тежко по главата, но наместо това избухнахме в луд смях. Майка ми се хвана за главата, а аз й викам: Бъркаш думичката, ма мамо!
- - Бъркам, не бъркам, важното е, че ви хванах.
Едва сега, когато и аз вече имам голям син, разбирам майка си. Като се замъкнат у дома едни голобради, дългокоси, с обеци ту на едното ухо, ту на другото, момчета ли са, момичета ли, сърцето ми на камък става. И все за мамините тревоги се сещам, ама не върви да нахълтам в стаята и да ревна: „Стой, хванах те с тоя педал!" - щото „той" може пък да се окаже „тя"...
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Обичам те, бе Петре, пардон, господин Адамов!!! Айде и тебе те обичам Вероника!!! То просто няма как да не ви обича човек!!!
-
ХАХАХАХАХАХАХАХАХ СВЕТЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ВЕЛИКА СИ !
-
Гери, Ники, Пенко, Вили, Танче, Ивчо, Стами, благодаря ви, че ме зарадвахте с коментарите си!!!
-
Хехе..и това са проблеми и то сериозни,особенно за родителите...с каква сексуална ориентациа са децата им!!!Всеки родител иска най-доброто за децата си и бди над тях,кога с основание кога без...Но поне докато са непълнолетни имаме задължения към тях!!!
Поздрави за темата която си засегнала Светле,от една страна е смешно като ситуациа ,от друга наистина те кара да се замислиш!!!
-
svetlanal, втори разказ чета от теб днес и в двата се намекват разни хомосексуални истории. Не че е лошо да си обратен де - нямам нищо против тези ХОРА
Със здраве -
Знаеш ли Светле,разказа ти наистина ме замисли!Аз имам двама сина,и понякога това ми минава през главата!Но,да са ни живи и здрави,ще си ги обичаме!
Много целувки скъпа! -
Въх, въх, въх, булка! Сама се издаде!
Но наистина децата ни си знаят работата! Защото като видя в гръб кой изпраща вечер дъщерята - в гръб мога и да го "сбъркам"! Но нали се харесват!
Да ти е жива и здрава и твоята Руми, ако и тя умее да се радва на живота по същия начин! -
Олелееееееее! Много си зле... Ами аз като имам двама синковеца и една мацка кво да правя? Сега пък и това ли трябва да му мисля?
-
Аз пък помислих, че живеем в държава, в която вече педераст звучи гордо.
-
Многооооо добър разказ!!!
Благодаря за смеха -
Лелеее, какви майчини тревоги предизвиква това необуздано младо поколение! Тцтцтц... Прегръдка и мноооого усмивки за теб, Светле!
-
Нинче, Деси, Ванде, вие сте ми душички!!! Ангар, с тая Руми можеш да си легнеш от смях. Пък е и красива. Ти ми повдигаш... настроението.
-
Тази Руми и тя като тебе - с такова чувство за хумор! Остава и да е толкова красива!
-
Абе, ти си.....УНИКУМ!!!.....Хахахах, много ме развеселяваш!
Пак ще се повторя като кажа, че освен хумор в разказите ти има много поука и те навяват на размишления!!! Затова са толкова истински и невероятни!!! -
Щастлива е майка ти !
Прекрасната и дъщеря
я е надарила с пракрасни внуци !
Опасенията са били неоснователни !
Родителската любов е свързана и
с много неоснователни страхове !
Благодаря ти за дозата смехотерапия !!!
Страхотна си !!! -
Ице, нали много гледам американски филми, та понякога започвам разказа си така: Аз като бях в колежа...Креми, Ванина, Даринче, Галка, Анетче и Петинка, смейте се! Смехът е здраве. И не се бойте, няма да се сбръчкате, аз трябваше вече да съм бръчка до бръчка, ама още деяним. Благодаря ви, че ме четете!!!
-
Хехе...колко познато, та чак до болка...
Абе тия днешните младежи са едни...
Ама и ние да влизаме в крачка с тях, щото...
Поздравчета, Светле! -
Не мога повече да те чета, съжалявам. Действиш ми на мимиките и коремната преса.
Докарваш ми бръчки. Трябва ти една табела с размери 1м/1м на която да пише:.
Предупреждаваме ви, че четенето на тези творби е вредно за вас и околните и води до бръчки и всякакви други последствия.
Поздрав и усмивка. -
Интересно е нашето "модерно общество"!
Така е!
Прекрасен разказ,мила!
Поздравления! -
Поздрави светле!
-
Хаххахахаха...
Нямам думи вече...
Добре се посмях!
Поздрав, миличка! -
Въй какви неща си правилааа...
Не се коси, Светле!!! Те, децата си знаят работата. Пък каквото е писано. Хем ме развесели, хем ме накара да се замисля. Нали и моите синковци сега навлизат в живота... Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
