Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява не на шега: „Какво е това, ма дъще, днес ти ще спиш у Руми, утре тя у нас? Щом те потърси някое момче, ме караш да лъжа, че те няма, а щом тя ти се обади, скачаш като ужилена. Не ми харесва тази работа. Здравей Руми - целувка, довиждане, Руми - целувка... Опичай си ума, момиче, да не ни подпалиш къщата с тези модерни щуротии!"
Естествено, че не обръщах никакво внимание на думите й. Беше ми приятно, че толкова добре се разбирам с приятелката си.
Една вечер пак се заседяхме до късно и аз тръгнах да я изпратя. Тя живееше през един блок. Изпратих я до тях, после тя ме изпрати до нас и така няколко пъти, не можем да се разделим. Решихме накрая по средата на пътя да изпушим по една цигара. Тъкмо седнахме на пейката в храстите и палим, сгушени една в друга, хоп! - майка ми изскача от тъмното.
- - А-а, хванах ли ви? Аз си знаех, че сте педераскини! Как не ви е срам, отдавна ви подозирах. За вас момчета няма, само двете, та двете. Боже, Боже, какво доживях!
Аз стоях като препарирана, а Руми изтърси:
- - Ле-ле-е, разкрити сме!
Идеше ми да я млатна с нещо тежко по главата, но наместо това избухнахме в луд смях. Майка ми се хвана за главата, а аз й викам: Бъркаш думичката, ма мамо!
- - Бъркам, не бъркам, важното е, че ви хванах.
Едва сега, когато и аз вече имам голям син, разбирам майка си. Като се замъкнат у дома едни голобради, дългокоси, с обеци ту на едното ухо, ту на другото, момчета ли са, момичета ли, сърцето ми на камък става. И все за мамините тревоги се сещам, ама не върви да нахълтам в стаята и да ревна: „Стой, хванах те с тоя педал!" - щото „той" може пък да се окаже „тя"...
© Светлана Лажова All rights reserved.
Хехе..и това са проблеми и то сериозни,особенно за родителите...с каква сексуална ориентациа са децата им!!!Всеки родител иска най-доброто за децата си и бди над тях,кога с основание кога без...Но поне докато са непълнолетни имаме задължения към тях!!!
