Jun 7, 2007, 11:34 PM

Мамо, мамо, едва сега те разбрах... 

  Prose
1307 0 22
1 мин reading
 

                                 Мамо, мамо, едва сега те разбрах...


  В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка  бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява  не на шега:  „Какво е това, ма дъще, днес ти ще спиш у Руми, утре тя у нас? Щом те потърси някое момче, ме караш да лъжа, че те няма, а щом тя ти се обади, скачаш като ужилена. Не ми харесва тази работа. Здравей Руми - целувка, довиждане, Руми - целувка... Опичай си ума, момиче, да не ни подпалиш къщата с тези модерни щуротии!"

  Естествено, че не обръщах никакво  внимание на думите й. Беше ми приятно, че толкова добре се разбирам с приятелката си.

  Една вечер пак се заседяхме до късно и аз тръгнах да я изпратя. Тя живееше през един блок. Изпратих я до тях, после тя ме изпрати до нас  и така няколко пъти, не можем да се разделим. Решихме накрая по средата на пътя да изпушим по една цигара. Тъкмо седнахме на пейката  в храстите и палим, сгушени една в друга, хоп! - майка ми изскача от тъмното.

  • - А-а, хванах ли ви? Аз си знаех, че сте педераскини! Как не ви е срам, отдавна ви подозирах. За вас момчета няма, само двете, та двете. Боже, Боже, какво доживях!

  Аз стоях като препарирана, а Руми изтърси:

  • - Ле-ле-е, разкрити сме!

  Идеше ми да я млатна с нещо тежко по главата, но наместо това избухнахме в луд смях.  Майка ми се хвана за главата, а аз  й викам: Бъркаш думичката, ма мамо!

  • - Бъркам, не бъркам, важното е, че ви хванах.

  Едва сега, когато и аз вече имам голям син, разбирам майка си. Като се замъкнат у дома едни голобради, дългокоси, с обеци ту на едното ухо, ту на другото, момчета ли са, момичета ли, сърцето ми на камък става. И все за мамините тревоги  се сещам, ама не върви да нахълтам в стаята и да ревна: „Стой, хванах те с тоя педал!" - щото „той" може пък да се окаже „тя"...

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичам те, бе Петре, пардон, господин Адамов!!! Айде и тебе те обичам Вероника!!! То просто няма как да не ви обича човек!!!
  • ХАХАХАХАХАХАХАХАХ СВЕТЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ВЕЛИКА СИ !
  • Гери, Ники, Пенко, Вили, Танче, Ивчо, Стами, благодаря ви, че ме зарадвахте с коментарите си!!!
  • Хехе..и това са проблеми и то сериозни,особенно за родителите...с каква сексуална ориентациа са децата им!!!Всеки родител иска най-доброто за децата си и бди над тях,кога с основание кога без...Но поне докато са непълнолетни имаме задължения към тях!!!
    Поздрави за темата която си засегнала Светле,от една страна е смешно като ситуациа ,от друга наистина те кара да се замислиш!!!
  • svetlanal, втори разказ чета от теб днес и в двата се намекват разни хомосексуални истории. Не че е лошо да си обратен де - нямам нищо против тези ХОРА

    Със здраве
  • Знаеш ли Светле,разказа ти наистина ме замисли!Аз имам двама сина,и понякога това ми минава през главата!Но,да са ни живи и здрави,ще си ги обичаме!
    Много целувки скъпа!
  • Въх, въх, въх, булка! Сама се издаде!
    Но наистина децата ни си знаят работата! Защото като видя в гръб кой изпраща вечер дъщерята - в гръб мога и да го "сбъркам"! Но нали се харесват!
    Да ти е жива и здрава и твоята Руми, ако и тя умее да се радва на живота по същия начин!
  • Олелееееееее! Много си зле... Ами аз като имам двама синковеца и една мацка кво да правя? Сега пък и това ли трябва да му мисля?
  • Аз пък помислих, че живеем в държава, в която вече педераст звучи гордо.
  • Многооооо добър разказ!!!
    Благодаря за смеха
  • Лелеее, какви майчини тревоги предизвиква това необуздано младо поколение! Тцтцтц...
    Прегръдка и мноооого усмивки за теб, Светле!
  • Нинче, Деси, Ванде, вие сте ми душички!!! Ангар, с тая Руми можеш да си легнеш от смях. Пък е и красива. Ти ми повдигаш... настроението.
  • Тази Руми и тя като тебе - с такова чувство за хумор! Остава и да е толкова красива!
  • Абе, ти си.....УНИКУМ!!!.....Хахахах, много ме развеселяваш!
    Пак ще се повторя като кажа, че освен хумор в разказите ти има много поука и те навяват на размишления!!! Затова са толкова истински и невероятни!!!
  • Щастлива е майка ти !
    Прекрасната и дъщеря
    я е надарила с пракрасни внуци !
    Опасенията са били неоснователни !
    Родителската любов е свързана и
    с много неоснователни страхове !
    Благодаря ти за дозата смехотерапия !!!
    Страхотна си !!!
  • Ице, нали много гледам американски филми, та понякога започвам разказа си така: Аз като бях в колежа...Креми, Ванина, Даринче, Галка, Анетче и Петинка, смейте се! Смехът е здраве. И не се бойте, няма да се сбръчкате, аз трябваше вече да съм бръчка до бръчка, ама още деяним. Благодаря ви, че ме четете!!!
  • Хехе...колко познато, та чак до болка...
    Абе тия днешните младежи са едни...
    Ама и ние да влизаме в крачка с тях, щото...
    Поздравчета, Светле!
  • Не мога повече да те чета, съжалявам. Действиш ми на мимиките и коремната преса.
    Докарваш ми бръчки. Трябва ти една табела с размери 1м/1м на която да пише:.
    Предупреждаваме ви, че четенето на тези творби е вредно за вас и околните и води до бръчки и всякакви други последствия.

    Поздрав и усмивка.
  • Интересно е нашето "модерно общество"!
    Така е!
    Прекрасен разказ,мила!
    Поздравления!
  • Поздрави светле!
  • Хаххахахаха...

    Нямам думи вече...
    Добре се посмях!
    Поздрав, миличка!
  • Въй какви неща си правилааа...
    Не се коси, Светле!!! Те, децата си знаят работата. Пък каквото е писано. Хем ме развесели, хем ме накара да се замисля. Нали и моите синковци сега навлизат в живота... Поздрави!!!
Random works
: ??:??