Пробудих се в онзи ужасен миг, когато съня се превърна в реалност.
Пробудих се, бледа, изплашена от гледката пред затворените ми очи.
Пробудих се, знаейки истината.
Пробудих се....
И пропаднах в нов сън.
Не беше никакво пробуждане.
От страшен кошмар се хлъзнах в кошмар с маска  на мечта – със сладки устни, копринени ръкавици и слънчева усмивка.
Първото беше сън, а второто – действителност.
Действителност с реалната структура на сън.
Не знам какво се е случвало после.
Млечната мъгла на лепкавата Истина не се вдига с появата на слънчевите лъчи.
Тя само прозира. Ефирна като нежен шал, развят в есенен ден, но достатъчен, за да помътни слънцето.
Будно сънувайки действителността неумолимо се отдалечавам. Скоро вече няма да съм тук. Скоро ще се преселя в нов, трети сън. Там мъглата ще е обикновена и прозирен шал няма да променя слънцето.
А с теб какво ще стане...?