8 abr 2009, 13:16

Мечо

  Prosa » Otros
839 0 0

Свивам се отново в леглото завита

с мечо в ръка, готова да пиша.

Мечо единствен само ме разбира,

но разбира ли ме той... май само си измислям.

Доволна от последните мигове на вечерта,

изпадам в спомени-мечти до сутринта.

Ти радваш ме, разнообразяваш рутината,

с една усмивка гониш тъмнината,

заседнала в душата ми

като мъртъв гълъб на пътя във прахта.

Не зная заслужавам ли твойта топлина,

не зная чувстваш ли това, което и аз...

Не зная дали да вярвам, или всичко е лъжа...

Но аз зная, чувствам се добре в твоите ръце,

даряваш ми щастие, достигаш до моето сърце.

Не зная кога и как успя,

но намери пътя към мен с лекота.

Една-едничка надежда ми остава,

да е истина това, а не поредната беда.

Не ме ранявай, не, недей...

Аз май обичам те, да ме мразиш недей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...