Свивам се отново в леглото завита
с мечо в ръка, готова да пиша.
Мечо единствен само ме разбира,
но разбира ли ме той... май само си измислям.
Доволна от последните мигове на вечерта,
изпадам в спомени-мечти до сутринта.
Ти радваш ме, разнообразяваш рутината,
с една усмивка гониш тъмнината,
заседнала в душата ми
като мъртъв гълъб на пътя във прахта.
Не зная заслужавам ли твойта топлина,
не зная чувстваш ли това, което и аз...
Не зная дали да вярвам, или всичко е лъжа...
Но аз зная, чувствам се добре в твоите ръце,
даряваш ми щастие, достигаш до моето сърце.
Не зная кога и как успя,
но намери пътя към мен с лекота.
Една-едничка надежда ми остава,
да е истина това, а не поредната беда.
Не ме ранявай, не, недей...
Аз май обичам те, да ме мразиш недей!
© Диди Todos los derechos reservados