Свивам се отново в леглото завита

с мечо в ръка, готова да пиша.

Мечо единствен само ме разбира,

но разбира ли ме той... май само си измислям.

Доволна от последните мигове на вечерта,

изпадам в спомени-мечти до сутринта.

Ти радваш ме, разнообразяваш рутината,

с една усмивка гониш тъмнината,

заседнала в душата ми

като мъртъв гълъб на пътя във прахта.

Не зная заслужавам ли твойта топлина,

не зная чувстваш ли това, което и аз...

Не зная дали да вярвам, или всичко е лъжа...

Но аз зная, чувствам се добре в твоите ръце,

даряваш ми щастие, достигаш до моето сърце.

Не зная кога и как успя,

но намери пътя към мен с лекота.

Една-едничка надежда ми остава,

да е истина това, а не поредната беда.

Не ме ранявай, не, недей...

Аз май обичам те, да ме мразиш недей!