МЕЧТА

Мечтая си!

Ама на никого не смея да кажа…

Ще ми се смеят!

Ще ме помислят за хахо…

Ама може ли да се крие?

Мечта е, как да я не споделиш!

Та ще ти кажа, ама, поне пред мен, не се смей…

У дома, непрекъснато се води война!

Безмилостна!

Дебнем се с бабата, като куче и коте…

Кой да изпревари другият…

Кой да се курдиса пред екрана на компютъра!

Да клечи с часове…

Белким успее да се свърже, да поговори, да погледа…

Деца или внуци!

Че се пръснаха по света и само на екран ги виждаме…

Само с микрофон си говорим…

Само със слушалка ги слушаме…

Гледаш, слушаш, ама …

Не можеш ни да докоснеш, ни  да помилваш!

Мъка! Не се издържа!

Та сигурно, да не откача съвсем, започнах да мечтая…

Че рано или късно…

Ама ще стане, ще измислят!

Гледаш екрана, говориш си…

И от него се протяга ръка…

Привежда се глава…

И можеш и ръка да пипнеш, и бузка да помилваш…

Нали ти рекох да се не смееш!

Защо да не стане? Колко чудеса се откриха!

А и какво друго ни остава, освен да си мечтаем?

Децата се пръснаха по света…

Я се върнат, я се не върнат…

Че то тук какво ще правят?

Освен като нас да имитират, че живеят…

До къде я докарахме!

Деца да отгледаме…

Деца да не виждаме…

Нервите ни не издържаха!

А с бабата се обичаме…

Като куче и коте…

Изпревари ме, седне пред екрана, дебне с часове…

Някой да се мерне…

Лице да види…

Дума да размени…

Изчезнат ли, стане и за изтрива очи…

Все мокри!

А аз…

Цигара, след цигара…

Един ден…

Препичаме  се на терасата…

Отпиваме кафе и…

Гледаме!

Отдолу, в треволяка, в храсталака…

Коте!

Мъничко, мъничко…

- Тичай! Клечи, пълзи, мяукай, писукай…

- Без коте не се връщай!

Мога ли да не го направя!

Досети ли се кой го рече?

И съм долу, и клеча, и писукам, и мяукам…

И го хванах!

Една шепа коте!

Мило, сладко, рошаво, космато, бездомно…

И кат се върнах…

И кат го подадох, и кат го прегърна, и кат го замилва…

И кат му заговори…

И от тоя ден у дома…

Стана друго!

Седи си бабчето пред екрана…

Бъбри си с децата…

И прегръща котето!

Не смогвам ни да се вредя, ни да го помилвам…

Все в ръцете ѝ, все на гърдите ѝ…

Викам ѝ , че ще го осакати…

Ще отвикне да ходи…

Ама, с баба можеш ли да се разбереш…

Горкото коте, все прегърнато и все…

-На баба милото, на баба сладкото, на баба писаното…

И му трие главичката, че все е намокрена…

А аз само мога да завиждам!

Ни до екран…

Ни до коте се домогвам…

С екрана, реших проблема…

Взех нещо на старо, като мен…

Ама с котето проблема остава!

И още едно да хвана, и още две да хвана…

Пак на гърдите ѝ ще са, пак ще ги прегръща…

Ще се промени само, че вместо…

- На баба милото, на баба сладкото…

Ще се чува:

- На баба милите, на баба сладките…

Та тогава, за да не откача съвсем …

Започнах да мечтая…

Ама, не смей де!

Нали са ставали и чудеса!