Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..
искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му
от средната средна гръцка класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..
Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради баща си и фирмата му,
винаги се обзавеждаше с готини мацки, перчеше се едйн вид,..''Видиш ли, може да си едър и
мускулест, ама нямаш пари и работиш на две работи...''
Иначе беше толкова схванат в ръцете та и гума на колата си не можеше да смени.
Когато е на зор '' Кирио Петро, така и така,.. можеш ли да ми помогнеш.'', а когато е
с някоя мацка '' О, Петро здравей, как сме днес... работим ли, работим, а ..''
А това дългокрако и гърдесто маце от къде го беше докопал,...от доста време се мотаеха
заедно, ''Любов бе Уотсън... любов''
Колкото той беше високомерен и надут, толкова мацето беше усмихната и радушна.
Мацето наистина си заслужаваше адмирациите,.. винаги гримирано, ухаещо... чевръсто
ходеше на дългите си крака, не й трябваха токчета, и без това стърчеше над Димитри...
очи , устни и усмивка като на всяка гъркиня,.. големи и нежно добродушни,.. е имаше
малко вид на оттегчено момиче,.. дали не беше по-голяма от него, очакваше ли нещо
по-сериозно от връзката им,.. или любовно примирение..
Нарочно като ме види, кирио Димитри я прегръщаше, целиваше бузките й , или ръката му
я опипваше по гърба или по ханша... момичето се смееше на ласките му със звънак смях,
смях наистина неподправен за пред мен...
Е, тогава вече му завиждах,... все се виждах да я нося на ръце нанякъде и веселият й
смях да кънти наоколо,.. ама, като си нямам късмет...
Безцелно се мотаех из улицата,.. гледам мацето вдигнало капака на колата и
безпомощно гледа,.. какво ми гледат жените при вдигнат капак над двигателя,. сигурно,
ааа, тук има нещо, защото под другия капак е празно...
- Госпожице, какво не иска да запали ли,.. аз съм Петро, живея ей там наблизо,,,
Да ви помогна ли... - изрекох набързо
Качих се в колата, врът, врът стартерът върти, но не запали,..ервената лампичка за
гориво даже и не светеше...
- Сериозна повреда е... но ще я оправя и ще ви се обадя... - смотулевих
Изтичах до в къщи, взех 2-3 литра бензин, сипнах го в колата,.. и запали от раз
Тя веднага изкочи разтревожена
- Какво и беше,.. ох така се притесних, какво щях да кажа на Димитри,.. колко ви дължа
- Нищо, удоволствието е мое, че ви помогнах,.. заредете за 40 евро бензин...
- Ти си Петро, нали,.. аз съм Емилия - представи си тя, и като че ли гърдите й
се разлюляха - Ако имаш път към улица Ерму аз работя в парфюмерийния ЗЕРХОВА,
управител съм там, заповядай, все нещо ще изберем за теб,.. аз съм приятелката
на кириос Димитрис,.. Заповядай някой път в ЗЕРХОВА...
Да бе... аз и без парфюм си мириша приятно, нали се къпя редовно с промоционални
шампоани на '' Василополис...''
Улисан в моите си работи като че ли не ги срещах вече по улицата заедно...
- Кирио Петро,.. Петро , къде си... - гласът на Димитри, какъв ли зор има пак
- Тук съм... поправям ей това нещо... влизай де...
- Петро, можеш ли да разкараш за 100 евро багажа на Емилия от къщи до някакво
село под Коринтос... не ето ти 120 , нали трябва да се натовари, разстовари...
Натоварих кашоните в комбито, тя наблюдаваше всичко безмълвно...
- Сбогом Атина... сбогом мечти - промълви тя - Да тръгваме, Петро...
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados