Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..

искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му

 от средната  средна гръцка  класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..

Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради баща си и фирмата му,

винаги се обзавеждаше с готини мацки, перчеше се едйн вид,..''Видиш ли, може да си едър и

мускулест, ама нямаш пари и работиш на две работи...''

Иначе беше толкова схванат в ръцете та и гума на колата си не можеше да смени.

Когато е на зор '' Кирио Петро, така и така,.. можеш ли да ми помогнеш.'', а когато е

с някоя мацка '' О, Петро здравей, как сме днес... работим ли, работим, а ..''

А това дългокрако и гърдесто маце от къде го беше докопал,...от доста време се мотаеха

заедно, ''Любов бе Уотсън... любов''

Колкото той беше високомерен и надут, толкова  мацето беше усмихната и радушна.

Мацето наистина си заслужаваше адмирациите,.. винаги гримирано, ухаещо... чевръсто 

 ходеше на дългите си крака, не й трябваха токчета, и без това  стърчеше над Димитри...

очи , устни и усмивка като на всяка гъркиня,.. големи и нежно добродушни,.. е имаше

малко вид на оттегчено момиче,.. дали не беше по-голяма от него, очакваше ли нещо

по-сериозно от връзката им,.. или любовно примирение..

Нарочно като ме види, кирио Димитри я прегръщаше, целиваше бузките й , или ръката му

я опипваше по гърба или по ханша... момичето се смееше на ласките му със звънак смях,

смях наистина неподправен за пред мен...

Е, тогава вече му завиждах,... все се виждах да я нося на ръце нанякъде и веселият й

смях да кънти наоколо,.. ама, като си нямам късмет...

             Безцелно се мотаех из улицата,.. гледам мацето вдигнало капака на колата и

безпомощно гледа,.. какво ми гледат жените при вдигнат капак над двигателя,. сигурно,

ааа, тук има нещо, защото под другия капак е празно...

- Госпожице, какво не иска да запали ли,.. аз съм Петро, живея ей там наблизо,,,

Да ви помогна ли... - изрекох набързо

Качих се в колата, врът, врът стартерът върти, но не запали,..ервената лампичка за

гориво даже и не светеше...

- Сериозна повреда е... но ще я оправя и ще ви се обадя... - смотулевих

Изтичах до в къщи, взех 2-3 литра бензин, сипнах го в колата,.. и запали от раз

Тя веднага изкочи разтревожена

- Какво и беше,.. ох  така се притесних, какво щях да кажа на Димитри,.. колко ви дължа

- Нищо, удоволствието е мое, че ви помогнах,.. заредете за 40 евро бензин...

- Ти си Петро, нали,.. аз съм Емилия - представи си тя, и като че ли гърдите й

се разлюляха  - Ако имаш път към улица Ерму аз работя в парфюмерийния ЗЕРХОВА,

управител съм там, заповядай, все нещо ще изберем за теб,.. аз съм приятелката

на кириос Димитрис,.. Заповядай някой път в ЗЕРХОВА...

Да бе... аз и без парфюм си мириша приятно, нали се къпя редовно с промоционални

шампоани на '' Василополис...''

              Улисан в моите си работи като че ли не ги срещах вече по улицата заедно...

- Кирио Петро,.. Петро , къде си... - гласът на Димитри, какъв ли зор има пак

- Тук съм... поправям ей това нещо... влизай де...

- Петро, можеш ли да разкараш за 100 евро багажа на Емилия от къщи до някакво

село под Коринтос... не  ето ти 120 , нали трябва да се натовари, разстовари...

Натоварих кашоните в комбито, тя наблюдаваше всичко безмълвно...

- Сбогом Атина... сбогом мечти - промълви тя - Да тръгваме, Петро...