22 nov 2008, 9:21

Мечтая

  Prosa
1.1K 0 5

Мечтая. Мечтая в черно и бяло. Мечтата ми е дъга. Мечтая за теб. Няма граници. Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина...

Обожавам тази песен. Всеки звук навлиза бавно в съзнанието ми и се превръща в моя мечта. Докосва ме. Усещам го. Усещам и теб. Ужасно си близо и ужасно далеч, но аз те усещам. Всичко в мен се преплита. Спомням си. Чувствам. Забравям. Сливам се с теб. Какво е? Има ли край и защо?

Виждам. Тук е ужасно красиво. Няма думи за това. Красотата, която не виждам с очите си е още по-красива. Тогава какво да кажа за нея...?

Ти си тъгата в очите ми. Ти си усмивката в тях. Ти си капката дъжд, която докосна устните ми. Ти си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина нямам думи, и се моля дано никога да не загубиш себе си. Момиче, пази се от спомените за Болката, след всеки щамар от живота забравяй болката, представ си че всеки следващ удар е първи! Не се отчайвай, и никога не губи вяра в красотата, любовта, дъжда... Така, единственото което може да те спре да си щастлива, е просто... умората от дългото безрезултатно крачене, и блъскане в бариери. Аз се уморих, вече се уморих, мисля че си личи от произведенията ми. На теб обаче ти пожелавам да си СИЛНА. И все така свята.
  • Прекрасно!
  • "Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина..." - !!!
  • "Красотата, която не виждам с очите си е още по-красива. Тогава какво да кажа за нея...?"

    Че е най-красивата илюзия, която е твоята истина...

    "Всичко в мен се преплита. Спомням си. Чувствам. Забравям. Сливам се с теб. Какво е? Има ли край и защо?"

    Знаеш ли малка, Иренче, ако един ден отговориш на последния въпрос, то знай, че ще си познала мъдростта. Аз все още не съм...


  • Той е любов...а ти си си...красивата нежност...
    усещане за обичане...много красив текст...
    прегръщам те, Ирен с много обич...

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...