22.11.2008 г., 9:21

Мечтая

1K 0 5

Мечтая. Мечтая в черно и бяло. Мечтата ми е дъга. Мечтая за теб. Няма граници. Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина...

Обожавам тази песен. Всеки звук навлиза бавно в съзнанието ми и се превръща в моя мечта. Докосва ме. Усещам го. Усещам и теб. Ужасно си близо и ужасно далеч, но аз те усещам. Всичко в мен се преплита. Спомням си. Чувствам. Забравям. Сливам се с теб. Какво е? Има ли край и защо?

Виждам. Тук е ужасно красиво. Няма думи за това. Красотата, която не виждам с очите си е още по-красива. Тогава какво да кажа за нея...?

Ти си тъгата в очите ми. Ти си усмивката в тях. Ти си капката дъжд, която докосна устните ми. Ти си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина нямам думи, и се моля дано никога да не загубиш себе си. Момиче, пази се от спомените за Болката, след всеки щамар от живота забравяй болката, представ си че всеки следващ удар е първи! Не се отчайвай, и никога не губи вяра в красотата, любовта, дъжда... Така, единственото което може да те спре да си щастлива, е просто... умората от дългото безрезултатно крачене, и блъскане в бариери. Аз се уморих, вече се уморих, мисля че си личи от произведенията ми. На теб обаче ти пожелавам да си СИЛНА. И все така свята.
  • Прекрасно!
  • "Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина..." - !!!
  • "Красотата, която не виждам с очите си е още по-красива. Тогава какво да кажа за нея...?"

    Че е най-красивата илюзия, която е твоята истина...

    "Всичко в мен се преплита. Спомням си. Чувствам. Забравям. Сливам се с теб. Какво е? Има ли край и защо?"

    Знаеш ли малка, Иренче, ако един ден отговориш на последния въпрос, то знай, че ще си познала мъдростта. Аз все още не съм...


  • Той е любов...а ти си си...красивата нежност...
    усещане за обичане...много красив текст...
    прегръщам те, Ирен с много обич...

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...