22 нояб. 2008 г., 09:21

Мечтая

1.1K 0 5

Мечтая. Мечтая в черно и бяло. Мечтата ми е дъга. Мечтая за теб. Няма граници. Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина...

Обожавам тази песен. Всеки звук навлиза бавно в съзнанието ми и се превръща в моя мечта. Докосва ме. Усещам го. Усещам и теб. Ужасно си близо и ужасно далеч, но аз те усещам. Всичко в мен се преплита. Спомням си. Чувствам. Забравям. Сливам се с теб. Какво е? Има ли край и защо?

Виждам. Тук е ужасно красиво. Няма думи за това. Красотата, която не виждам с очите си е още по-красива. Тогава какво да кажа за нея...?

Ти си тъгата в очите ми. Ти си усмивката в тях. Ти си капката дъжд, която докосна устните ми. Ти си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина нямам думи, и се моля дано никога да не загубиш себе си. Момиче, пази се от спомените за Болката, след всеки щамар от живота забравяй болката, представ си че всеки следващ удар е първи! Не се отчайвай, и никога не губи вяра в красотата, любовта, дъжда... Така, единственото което може да те спре да си щастлива, е просто... умората от дългото безрезултатно крачене, и блъскане в бариери. Аз се уморих, вече се уморих, мисля че си личи от произведенията ми. На теб обаче ти пожелавам да си СИЛНА. И все така свята.
  • Прекрасно!
  • "Всичко, което е истина е илюзия и всичко, което е илюзия е моята и твоята истина..." - !!!
  • "Красотата, която не виждам с очите си е още по-красива. Тогава какво да кажа за нея...?"

    Че е най-красивата илюзия, която е твоята истина...

    "Всичко в мен се преплита. Спомням си. Чувствам. Забравям. Сливам се с теб. Какво е? Има ли край и защо?"

    Знаеш ли малка, Иренче, ако един ден отговориш на последния въпрос, то знай, че ще си познала мъдростта. Аз все още не съм...


  • Той е любов...а ти си си...красивата нежност...
    усещане за обичане...много красив текст...
    прегръщам те, Ирен с много обич...

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...