Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Извадил пред себе си картонена кутия и чака милостиня. Обръщаме глава на другата страна. Някои от нас се отвращават от вида на бедняка. Други го упрекват, че не работи. Трети пък вадят дребни пари и му пускат в кутията и със съжаление отминават. Но никой не се спира просто да си поговори с този човек. Едва ли осъзнаваме, че и той е имал мечти. И може би те са го довели до това състояние. Може би е много по-чувствителен от нас. Да е страдал от несподелена любов. Да е искал да живее с жената, в която е бил влюбен, но тя да не му е отговорила на чувствата. Ако бяхме на негово място, може би щяхме да потърсим любовта на друго място. А той да е останал верен. Да е потърсил опора в порока, но в душата си да е със своята любима. Или пък е мечтал да има дом. Да си го обзаведе. Но да е видял, че с честен труд е щял да сбъдне това много късно. И е посегнал към забранени неща и е влязал в затвора. Не успял да се върне в обществото, където всички го сочат с пръст. Разкайва се пред себе си и си е простил, за да му е чиста съвестта. Или е работил във фабрика. Изпълнителен, добросъвестен. Не се натягал на началниците и мълчаливо си изпълнявал задълженията. и при първото съкращение е отстранен. Разбира се, с похвала за положения труд, но с голяма рана в сърцето. Плановете и мечтите са се сринали изведнъж. И понеже достойнството и гордостта са най-ценните неща, не са му позволили да се моли да го назначат на работа. Губи жилището си. Изоставя го семейството. И единственото място, където никой не иска нищо от него това е улицата. И ако нашата радост е пълната чанта с ядене, то просякът може да се засити с няколко филийки хляб и две, три топли думи. Ако мечтите ни са, как да си изкараме почивните дни и къде да си покажем нова придобивка, желанието на просещия милостиня е да оцелее през студената нощ, за да посрещне изглева на новия ден. С надежда, че миг след миг ще събира сили за нещо, което след време ще го направи щастлив. Той отдавна се е отказвал да спори с хората. Не иска да се доказва пред тях. Няма за какво да говори с човек, който забързан в изкарването на пари, които харчи за неща, без които може, не забелязва малките, но безценни мигове. Такива хора не виждат изгрева. Защото докато пият кафе, псуват и недоволстват срещу всичко. Мразят света. Одумват късмета си и излизат от домовече си нацупени. Не поздравяват. Цял ден са кисели, а за всичко са виновни другите. Тези хора не усещат свежестта на вятъра в жегата, а упрекват слънцето за горещините. Не се радват на дъжда, а се ядосват на измокрените и изкаляни току що купени дрехи. Тропват с крак на доближило се куче, също като просяка търсещо залък хляб и шепа внимание. Тези хора прескачат и залеза. Уморени, не толкова от работа, а от страх, че старостта наближава, а те са пропуснали това, което някой друг има. И уж цял ден са били в движение и не са спирали, а си лягат с чувството, че не са оставили нищо след себе си. Тъжно. И едва тогава, преди да заспят се сещат за оня човек, който е стоят на тротоара. Дори са склонни да му завидят. Не за друго, а за това, че сърцето му се радва на всичко, което му поднася животът. А просякът застава на такова място, на което не пречи на другите. Но в същото време да вижда и в двете посоки. Назад, за да си спомня. И напред, с надеждата, че някой ден отново ще е силен . Той знае, че няма невъзможни неща. А улицата е тази, която му дава спокойствие, въпреки тълпата. Само там, той може да се почувства радостен от това, че има за компаниясвоя вътрешен глас. Ние подминаваме този човек като непотребна вещ, без да се замисляме за това, че мечтите са му по-големи от нашите. А в същото време се и сбъдват. И ако другите хора ни подминат, то изпадналият човек ще ни поздрави, защото знае, че основна част от храната е топлата дума.

Явор Перфанов©

31.07.2020 г.

Г. Оряховица