Мечът
МЕЧЪТ
"Мястото е словото..."
Ангелус Силезиус
Първо е необходимо да избера, да уточня думите, с които да започна, да се помиря и после да се примиря с тях, докато престана да ги забелязвам поотделно, дори в редица, докато всъщност се предам доброволно и безизходно изцяло във властта им, в необятната и неоспорима власт на тяхното невидимо същество, което ще ме избира или ще избира от мен само необходимото и угодното, полезното и достатъчното, за да засища своите основания, докато аз самият се превърна в отговор на въпросите, които ще си въобразявам, че задавам.
Думата ми е за един меч, всъщност за един великолепен, съвършен меч, какъвто един случаен пътник намира на пътя си. Това е сюжетът, който може да интерпретира безброй варианти. Историята може да бъде разказана пестеливо, дистанцирано, безпристрастно, с отстояние и предпазливо, като само се поддържа пустинният дух на една хроника, творческото безсилие или творческата гордост. Така много от детайлите няма да убягнат, както би се получило в един страстен разказ, където ярката светлина на емоцията ще размива контурите, където представата ще доминира над фактите. Ето, че тази история не може да бъде разказана от един човек, без да изгуби по нещо съществено или даже без да се изгуби напълно - може да бъде разказана от всички и само така договорът между нас и това, което може да ни се случи, не би бил нищожен.
Климент Александрийски предупреждава: "Да напишем в книга всичко, значи да оставим меч в детски ръце", а Борхес забелязва в "Култа към книгите", че най-великият от учителите, проповядвали устно Иисус, само веднъж написал няколко думи на земята и никой не ги прочел, според Св. Йоан (8.6).
Йов непрестанно пита Бога и това е, независимо дали го осъзнава, дял от съдбата, която му е отредена. Йов пита за себе си, Бог отговаря на всички. Йов не може да си намери място, докато не проумее, че обитава в словото Божие.
Що се отнася до сюжета с меча, струва ми се най-разумно да го изоставя - който и да го намери на пътя, каквото и да стори с него, ще е различно от онова, което би се случило, ако го намери оня, комуто принадлежи.
© Константин Делов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Този разказ не е лошо всеки,който обича да чете и се опитва да пише да го има като настолно четиво.
-
"Така много от детайлите няма да убягнат, както би се получило в един страстен разказ, където ярката светлина на емоцията ще размива контурите, където представата ще доминира над фактите. Ето, че тази история не може да бъде разказана от един човек, без да изгуби по нещо съществено...".
Всяка история може да бъде описана от всеки човек, но може да бъде разказана само ако думите и емоциите са в пълен синхрон. Няма значение, че нещо съществено може да се загуби. Важно е историята да е съществена! -
От мъдростите твои съм опит
и мога да ги гълтам без пощада.
Ти и аз сме, Голиат с Давид.
На мене да раста сега се пада... -
Да се помириш и да се примириш с думите и да се предадеш доброволно и безизходно изцяло във властта им...Да владееш думите или те да те владеят?А може би и двете...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
