- Какво има вътре? - попита Ко Та Рак.
Гар Ван беше домъкнала от някъде една малка делвичка и я сложи на кухненския плот.
- Мед - осведоми го тя.
- Их, че сладкооо - облиза се Ко.

Една ранна утрин около две седмици по-късно Но Щен Вълк влезе в кухнята, за да измие гуреливите си очи. След като ги наплиска и се поразсъни, видя задната половина на приятеля си Ко Та Рак да стърчи от делвичката с мед.
В първия момент Вълк не повярва на очите си, даже ги разтърка, за да е сигурен, че се е събудил, а не сънува, но дори и тогава уникалната гледка си остана там.
- Ко! - възкликна вълкът - Какво правиш там?!
- Мннммнмм - отговори котакът нещо, което Но Щен Вълк не можа да чуе, но после добави високо и ясно, макар и леко кънтящо. - Измъкни ме от тук!!!
Вълкът скочи с един скок на кухненския плот, промърморвайки нещо от сорта на това, че бил остарял вече за такива гимнастики рано сутрин, после спря да мърмори, защото захапа леко опашката на приятеля си и с общи усилия успяха да измъкнат един леко медосан Ко Та Рак от делвата.
- Та какво правеше там? - настоя за отговор Но Щен Вълк.
- Амии - измърмори Ко. - През нощта огладнях... а мед има чак на дъното...
- Хъм - скри с изхъмкване усмивката си Вълк.
- Ти си истински приятел! - изведнъж се разчувства Ко Та Рак. - Какво щях да правя без теб?!
- Още повече глупости - ухили се вълкът и тупвайки го леко с лапа по гърба каза - Ко Та Рак и скука са несъвместими понятия.
- Ммм, че сладкооо - зарадва се Ко, който тъкмо бе започнал да се мие по котешки.