– Липсваше ми, Ава. Знаеш ли, че сърцето ми изгоря от мъка? Знаеш ли, Ава, мислех само за теб? – очите му се размазали в блясъка на напиращите му сълзи.

                    Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.

                    – Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в неговите, за да удовлетвори нуждата си от въздух и любов.

                    Той не спирал да я целува и да я изпълва със своето ухание. Вдигнал я отново на ръце, за да може да я притисне по-силно в тялото си. Есенната влага попила в кожата ù. Бавно я отделил от себе си и я оставил на средата на стаята. Направил крачка назад и отвързал наметалото си. Хвърлил го встрани и седнал на един стол. Навел се и събул ботушите си. Тя го гледала и се усмихвала вече доволна и щастлива. Даниел обаче бил сериозен. Спрял за миг и я пронизал с тъмните си очи.

                    – Съблечи ме, Ава! Хайде! – протегнал ръцете си към нея.

                    Тя не изчакала дори да довърши и се вкопчила в мокрите му къдрици. Той започнал да плъзга дланите си по бедрата ù и да я гали.

                    – Хайде, Ава! Събличай ме! – повторил нетърпеливо.

                    С разтреперени пръсти тя посегнала към копчетата на ризата му. Откопчала няколко и той не издържал. Хванал я за ръцете и започнал да ги целува. Избутал я и я хвърлил върху леглото. Дръпнал ризата и останалите копчета се разхвърчали по пода. Ава му помогнала и тя се свлякла светкавично от настръхналото му тяло. Даниел разхлабил колана на панталоните си и те се сгромолясали на земята. След миг и двамата били голи. Даниел нападнал Ава като диво животно. Притиснал я свирепо и започнал да я поглъща с жадните си устни. Тя така се гънела в ръцете му, че от целувките му не можела да си поеме дъх. Той се движел яростно по топлото ù тяло, погълнат изцяло от аромата на есенни хризантеми и диви кестени. Ава го гледала с широко отворени очи, за да може да вижда всяко негово движение. Прокарвала пръстите си по стегнатите му гърди и ги оплитала в твърдите му косми. Къдравите му черни коси се сипели тежко по лицето му и пилеели ухание на дъждовна гора и залязващо слънце. Тази смесица от аромати я възбуждали до полуда. Даниел така умело я потапял в океан от любов, че времето заспало и върху тях се изляла една съвършена тишина. Ава летяла над зелената гора лека и безгрижна, без страх, изпълнена с аромати. Протягала ръце и докосвала върховете на боровете. Усещала ги гладки и плътни, сякаш били гумени. Стигнала до грандиозна заснежена планина. Със спираловидни движения се издигала към най-високото място. Щом стигнала върха, спряла и погледнала нагоре. Над главата ù греело огромното жълто Слънце. То пръскало лъчите си в безкрайното синьо небе. Тя протегнала ръце и ги докоснала. Тези лъчи били като струни на арфа. Ава ги галела и те звънтели в божествена мелодия. Слънцето било толкова светло и топло, че я изпълвало с живот. Издигнала се плавно и се потопила в него. Изпитала небесно блаженство като ангел, окрилен от любов. Даниел така я вдигнал със силните си ръце, че почти я отделил от леглото.

                    – Викай, Ава! Хайде, викай с всичка сила! – подканил я, за да може да я освободи от напрежението.

                    Тя била изпаднала в пълна безтегловност, а удоволствието я напирало отвътре, за да я разкъса. Даниел я целувал толкова жестоко, че Слънцето се плиснало и окъпало небето със светлина. Ава не издържала и от гърдите ù се изтръгнал такъв зловещ крясък, че времето се стреснало и се събудило.                         

– Дишай, Ава! Дишай, любов моя! Всичко това е за теб. – промълвил Даниел и я положил бавно на леглото.

                    Ава отворила очи и потънала в изпълнения с любов поглед на Даниел. Той дръпнал медальона Слънце, който блестял на гърдите ù и проникнал в греещите ù очи с топлина, която се разляла по цялата ù плът.

                    – Това беше Слънцето, изпълнено с любов. Знам, Ава, видях всичко.

                    Тя се разтреперила от думите му. Преди миг само била потънала в сърцето на огненото Слънце. Върнала се обратно при Даниел, събрала толкова топлина и светлина, че преливала. Мълчала и бавно сложила ръката си върху неговата, която стискала медальона.

                    – Обичам те, Ава! – изрекъл с огромно удовлетворение Даниел и я целунал толкова нежно, че същата тази топлина се разгоряла и възпламенила кръвта му.