Ава и Даниел препускали през долината заедно с есенния вятър. Тъмните облаци скривали напълно слънцето. Съвсем леко светлината се пръскала във въздуха и го багрела с бледо сияние. Мракът натискал и напълно мачкал мократа долина. За Ава и Даниел това нямало никакво значение. Те и без това обичали да ходят при горещия водопад по здрач. Анжела ги следвала неотлъчно. Докато летяла, в черния ù мозък се премятали различни идеи. Мислела какво да стори, така че да си вземе Даниел. Трудно ù било, защото тази любов заставала на пътя ù като много тежко непреодолимо препятствие. Били необходими много сили за да го отмести...

                    Скоро долината се стопила под краката на конете. Кънтенето на водопада изпълвало тишината с приказна мелодия. Тъмнината бавно се приплъзвала и измествала светлината. Гъста бяла мъгла погълнала всичко наоколо. Дърветата се завивали с нежната ù пелена. Даниел и Ава  тръгнали да слизат внимателно по тясната пътека, която водела към минералния извор. Лъхнала ги топла вълна трепет, наситена с магична сила и ги потопила в обятията на вълшебната вода. Тази вода се изсипвала от високо и огласяла тишината с тежки, звънливи звуци. Те се преплитали и оформяли мелодия, която звучала доста примамливо. И двамата били нетърпеливи да се потопят в горещия извор.

                    – Даниел, тук е ужасно красиво... Водата е божествена – промълвила Ава.

                    Даниел я прегърнал и хванал сноп руси коси. Стиснал ги и ги прехвърлил пред гърдите ù. Минал плътно зад нея и я погалил по врата. Побързал да свали ризата си и прилепил голото си тяло в нея. Горещата му кожа направо ù подкосила краката. Той започнал да разкопчава роклята ù и да я разсъблича.

                    – Хайде, Ава, нека почувстваме водата! Имаме нужда от нея. – целунал я по гърба и роклята ù паднала на земята.

                    След миг останали голи и всичко друго останало във времето. Взел я на ръце и минал внимателно по камъните. Ава го стискала здраво и не отделяла очи от лицето му. То сияело на фона на ярката луна. Всичко наоколо се багрело от нежната светлина, долитаща от бездънното небе. Пълнолунието зареждало водата с такъв трепетен заряд, който изпълвал със сила всяка нейна частица и ескалирал в любов. Потопили краката си в извора и той ги погълнал жадно.  Енергията на водата попила в кожата им и направо ги възпламенила.

                    – Ава, казах ли ти, че водата лекува. Сега усещаш ли как се чувствам? – погледнал я загадъчно, но напълно предсказуемо за нея. – Ела, искам да те прегърна, любов моя! – протегнал ръка и я притиснал в тялото си.

                    Поставил я с гръб пред себе си и почнал да гали ръцете ù. Смесвал ласките си с топла вода и целувки.  Опитвал се да е нежен като успокоената вода и мощен като падащия водопад.

                    – Ава, искаш ли да ти покажа истинската любов? Казах ти, че  водата е любов, нали си спомняш? – потапял я в извора и я притискал в твърдото си безпощадно тяло, което било готово да я разкъса с любов.   

                    Мушнал я под водата и я придърпал към себе си. Задържали дъха си и след миг излезли на повърхността. Вдишали с пълни гърди уханието на нощта. Даниел я хванал за мокрите коси и доближил главата ù към лицето си. Впил неустоимите си устни в нейните и я превърнал... в капка вода. Тя се плъзнала по лицето му, по устните му, по гърдите му и се плиснала в обятията на топлия извор. Даниел я вдигнал на ръце и я поставил внимателно върху себе си. Ава обвила краката си около ханша му и се изпълнила с любов.

                      – Стой така, Ава! – погледнал я обещаващо и целият се вкаменил. – Целувай ме, както никога досега! – очите му блеснали,  изпълнени със светлина, долитаща в смесица от лунните лъчи и златния медальон Слънце.

                      Ава се вкопчила в него. С едната си ръка го държала за косите, а другата плъзнала около врата му. Устните ù се слели с неговите и водата утихнала. Водопадът така се смутил, че падал някак си  притеснен, да не ги стресне с шума си. Тя го целувала сякаш прави нещо  за последно, сякаш светът се свършвал в този миг и тя се опитвала да го спаси, като даде всичко от себе си. Усещала устните му толкова меки и нежни, притиснати в нейните, съчетани в една объркваща смесица от нощна магия и водна страст. Целувала го напълно заслепена и пренесена във вълшебния свят на любовната игра на капчиците вода, изпълнени с минерална сила. В този миг Ава се озовала на върха на есенното пожълтяло листо. Стичала се по него много бавно и само миг я делял от факта да прелее с любов и да полети към земята. Чувствала се лека и вибрираща капка дъждовна вода. Около нея имало безброй други капки вода. Пълната луна ги осветявала и всичките те отразявали лика на Даниел. Той бил във всяка една от тях. Тя се чувствала толкова крехка и самотна на върха на есенния лист в сравнение с другите дъждовни капки... Даниел я целувал неуморно и ненаситно. Тя едвам се крепяла и затова стискала косите му, за да не се отрони от тази височина. Дори се плашела, защото под нея бил извора, който я чакал с нетърпение, за да я погълне. Даниел я хванал за кръста и я натиснал в тялото си.  От твърдината му тя не издържала и полетяла. Започнала да пада плавно, лека и изпълнена с лунна светлина. Той я натиснал отново и тя се разбила в извора с такова удовлетворение, че водата я погълнала напълно и тя се изгубила. Сляла се с нея и се огледала. Виждала само отражението на Даниел. Той  отделил устните си от нейните и се опитал да я върне.

                 – Ава, погледни ме! Тук съм, любов моя. Прегърни ме отново! – гледал я с такава страст, че не издържал и продължил да я тласка в себе си.

                  Ава стенела от удоволствие и го стискала, за да не се изгуби напълно във водата. Даниел я вдигнал и я отделил от тялото си. Тя легнала на повърхността и се оставила да бъде част от нея. Той плъзнал ръцете си по вътрешността на бедрата ù и ги потопил дълбоко в огъня. Тя изстенала и се изпарила. Станала част от пухкавия дъждовен облак, който се носел над извора с лекота и спокойствие, присъщо само на небесните тела. Даниел движел ръката си много умело и я целувал нежно, за да не я остави без въздух. Искал да ù предостави сигурност и да я изпълни с наслада. Много бавно я придърпал до мощната струя на падащия водопад. Извадил ръката си и водата се разбила с всичка сила между краката ù. Водата изгасила огъня. Облакът не издържал и излял товара си за миг в извора. Дъждът се възпламенил от допира с горещата вода. Смесил се с нея и водните частици се прегърнали като едно цяло. Водопадът светнал от екстаз и заблъскал яростно върху капчиците вода, които го очаквали да ги разпилее от любов.

                   – Да, Ава, водата е любов. Обичам те! – издърпал я от водопада и я притиснал до тялото си.

                    – Даниел, какво направи с мен?  – искало ù се да заплаче, но се чувствала толкова особено, че сълзите ù оставали в нея, за да я объркват и задушават.

                    – Търси ме във водата, Ава! – почувствал се изведнъж сам. – Не ме губи така... Аз не вярвам вече на Слънцето, то ме изостави – усетил  някаква странна нестабилност, отронил въздишка и изчезнал от погледа ù, от ръцете ù, от усещането ù...

                    Докато Ава и Даниел се отдавали на любовта си, Анжела се преобразила в неустоима изкусителка и се потопила в извора. Дълбоко от дъното тя ги наблюдавала с изострено напрежение. В един момент просто дръпнала Даниел и го оставила без въздух. Без да очаква, той потънал направо при нея. От дълбините на чистата вода се появило съвършеното изражение на Принцесата на мрака. С очи сини и блестящи като морето и коси черни като нощта тя го посрещнала с много чар и обаяние. Той бил подвластен на въздействието на отровата. Тази зла отрова лесно се смесвала с кръвта му и го преобразявала по неузнаваем начин.  Така Даниел станал жертва на злото.