Даниел положил Ава на леглото. Започнал да съблича роклята ù. Свалил всичко от нея. Навел се над треперещото ù тяло, за да го разгледа внимателно. Бедрата ù били наранени, изпохапани и изподрани. Струяла кръв, която се стичала по белите чаршафи. Той сложил ръцете си върху раните ù.
– Ава, добре ли си, любов моя? Боли ли те? Сега ще те превържа, просто потърпи малко!
Ава не усещала болка. Тя гледала Даниел и се чувствала толкова щастлива и окрилена, че всичко друго нямало значение. Имало нещо, което я пропивало с желание за любов. Вълчицата вкарала в нея отрова, която се смесила с кръвта ù и съзнанието ù се замъглило. Ава изпаднала в дива лудост и хванала мокрите коси на Даниел. Той бил положил топлите си длани върху бедрата ù с намерение да облекчи болката и да спре кървенето. Тя натиснала главата му към окървавените си крака и усетила наболата му брада, която бавно се прокарвала върху раните ù. Даниел се замаял от аромата на кръв и отрова. Ръцете му се плъзнали и я обвили със задушава ...