Медитация
Измъквам се от леглото. По пижама съм. Пия кафе и изпушвам 3-4 цигари. Не съм на работа. Мога да си се мотая, колкото ми се ще. Пък и времето не било линейно. Ние сме си го измислили такова за удобство. (за времето ще ви обясня някой друг път) На петата цигара решавам, че при такова безотговорно отношение към тялото, няма да е зле да се погрижа за ума и душата си. Пускам релаксираща музика и сядам по турски на дивана – ‘щото на пода ми убива. Пък и не съм аскет все пак. Вдииишвааааам...
Някакъв мъжки силует започва да се оформя от нищото. Мъжът ме поглежда. Не е отворил устни, но чувам неговото ”сестро!”.
Хммм, смята ме за достатъчно близка. За приятелче. То винаги с мъжете повече съм се разбирала. Ясно, че с изключение на моя.
Да не би пък да ми се подиграва? Голяма работа! Обръщението веднага изключва сексуалния аспект ‘щото би било извратено. Ама в тия шантави времена... Бе той да не е от някаква секта? Дъновистите използват такова обръщение. Е, може би и някоя друга приемлива общност, за която аз не знам. Както и да е...
Вдииишвааам. Издииишвааам.
Сестро?!
Виждам се с бяла роба, вълнен сукман и сплетена коса( не, че моята е достатъчно дълга за плитка, ама... медитирам все пак ) Държа мотичка. По- скоро съм се подпряла на нея.Сред градинка с лехички, в които е поникнало нещо зеленичко, високо около пет сантиминтра. Не знам какво e. Не съм купувала такова от магазина. Ама то е мъничко. Като израсте достатъчно може и да го разпозная. То и аз не изглеждам като на детските си снимки...
Абе, аз какво правя в тоя манастир? Не съм религиозна! Дали и в женските обители е пълно с извращения, като тия, за които съм чела и гледала по телевизията?
Музиката спря.
След медитацията ми е време за цигара. Вдишвам цигарения дим. Едновременно с него изниква образът на медицинска сестра. По касинка, копринени бели чорапи до средата на бедрата и обувки с високи токчета.
Притварям очи и мъжът отново изниква в съзнанието ми. Тоя път му отделям повече внимание. Разглеждам го изучаващо. Прилича ми на Поаро. Винаги съм го харесвала. Поаро де.
Някак си в главата ми започват да пробляскват фрази. Бил ми изпратен като духовен водач. Да ме насочва в израстването. Следва лекция. Няма да я предавам дословно. Сентенцията -да се грижим за природата, да вярваме, да сме добри и т.н.и т.н.
Заобиколен, но пък и донякъде интригуващ /казах ви, че харесвам Поаро нали?/начин Вселената да ми каже очевидни неща.
Поаро посяга с два пръста към шапката си. Явно си е изпълнил мисията и ще си тръгва.
- Ей, ей! Чакай! - не особено изискано се обръщам към духовния си водач.
- Ами сестрата? Какво означава? Оная, с оскъдното облекло, дето се появи сред цигарения дим?
Поаро се забавя и вместо отговор в главата ми се оформя въпрос:
- Какви цигари пушиш?
Пуля се насреща му. Как какви? Нормални. От магазина. Нали вече няма контрабандни? Е, купила съм ги от една верига, противно на решението ми да я бойкотирам.
- За сестрата питай собственика на веригата - лека усмивка и Поаро изчезва.
... Уж от висшите сфери, уж духовен водач, ама все пак в мъжки образ. Смота ме нещо за сестрата. Това май му е спомен от някакво предходно „обучаващо“ посещение. И на тоя не може да се вярва безусловно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Вземам си на заем твоя Поаро при моята медитация, защото ми изглежда добричък и любознателен.
