Медът и Шоколадът веднъж се скарали. Медът се изпъчил:

- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.

- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.

- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите си, също са съдържали мен… Дори още първобитните хора са ме знаели и почитали като най- сладкият продукт в света, а какаото тогава е било просто едно растение за тях и нищо повече… При това аз съм екологично и лечебно средство за много болести…

- Ха! Та аз да не съм смъртоносен? - не му останал длъжен Шоколадът. – та нали цял свят гони депресията с мен, а децата ме нагъват в промишлени количества!

- Може да те нагъват и от това да стават щастливи - отвърнал Медът - но не затлъстяват ли от твоите мазнини и не им ли излизат пъпки?

- Е, може и да им излизат… Но и ти не се прави на светец! Ти също си калоричен!

- Е, да, но не толкова, колкото теб! И при това съвсем не съм толкова комерсиален! А при теб… ”Играчка и шоколад”, „Най-нежното удоволствие”… По Коледа - шоколадови дядо Мразовци, по Великден - шоколадови зайчета… Всевъзможни вафли, Kit-Kat-и  и какво ли не… И накрая - Защо децата ни дебелеят?

- Хм-м… - намусил се какаовият продукт - Може да съм комерсиален и калоричен, но и теб напоследък те превръщат в полуфабрикат! Като си помисля за лошите екологични условия за произвеждане на мед напоследък, а множеството марки мед по супермаркетите, които няма да изброявам… Та не са ли и те пълна захароза? Признай си, че в последно време има и много твои „пиратски” копия!

- Е, може… - допуснал Медът. - но това не те прави по-добър от мен… Всеки съвременен продукт съдържа и химикали, и захари, и консерванти… Иначе нямаше как да се съхранява за дълго…

Последвала кратка пауза. След малко на Шоколада му хрумнала една хитрина и се обадил:

-         Ей, Меде, какво ще кажеш да си направим едно малко състезание?

-         Състезание ли?

-         Да, нещо като съревнование. Всеки от нас ще си построи с част от тялото си някакъв сладък обект, който да привлича вниманието на хората и да ги кара да си хапнат от него. Аз например ще си направя една къщичка от шоколад, а ти…

-         Аз тогава ще си направя една чешма, от която тече мед. - отвърнал пчелният продукт.

Речено-сторено. В една горичка двамата си направили в близост една до друга къщичка и чешма. Почакали известно време двете сили скрити в храстите, да видят кой ще се приближи и какво ще избере. Минали първо две гладни и дрипави дечица. Като видели къщата от шоколад, лигите им потекли. Едното обаче се уплашило малко, защото си спомнило приказката за Хензел и Гретел и отначалото децата стояли на разстояние от къщичката, да не би оттам да се покаже някоя баба Яга, но момиченцето, което било по-смело, казало на братчето си:

-         Томи, толкова съм гладна, а и ти също. Нека си отчупим поне едно парченце от перваза и после веднага да избягаме, преди да се е показала вещицата. Умирам от глад!

Момченцето и то умирало от глад и приело. Двете деца предпазливо, но лакомо се нахвърлили на захарната архитектура и понеже шоколадът в нея бил толкова сладък, те бързо забравили за опасенията си и продължили да се тъпчат с настървение. След половин час къщичката останала  без врата и капаци на прозорците. Децата така се претъпкали, че се тръшнали на земята с надрундени кореми и се унесли в сладка шоколадена дрямка, а лигите им още течали и дъхали на шоколад.

Шоколадът зад храстите се подсмихнал самодоволно. Медът обаче не му останал длъжен. След малко из горичката минал стар, прегърбен селянин, който носел наръч съчки за огрев, които тръгнал да продава за града. Той бил много уморен и седнал на поляната да си отдъхне. След малко забелязал чешмичката и се упътил натам, с надеждата да се подхрани с енергия и да подкрепи силите си, за да отиде по-скоро в града, за да продаде съчките. Пийнал от медения извор, светнало му лицето. Пийнал още веднъж, станало му още по-хубаво. Но на третата глътка усетил, че го мъчи жажда. (все пак и медът е много слъдък). Изровил от торбата си манерката с вода, но тя била празна. Ами сега? Гърлото му пеперижело, а наоколо не виждал никакъв извор, освен този. Пък и познавал добре гората и знаел,че наоколо няма нито реки, нито извори, нито дори и потоци. Тогава забелязал шоколадовата къщичка. На него тя отдалече не му се виждала като шоколадова, а по-скоро като от глина. Решил, че вътре трябва да има хора, а тези хора сигурно имат питейна вода и може да му помогнат. Приближил се малко до къщата и усетил, че тя мирише на шоколад и това го озадачило, но продължил да крачи натам и като стигнал, видял двете спящи деца, проснати по корем и все още хъркащи. На дядото му било жал да ги буди, но вече не издържал и ги събудил. Децата разтрили очи. Дядото казал:

-         Деца, намира ли се у вашата къщичка питейна вода? Много съм жаден! Ако можете, дайте ми вода, защото загивам… Ако ми дадете вода, може да ви дам този наръч съчки за огрев в замяна.

Децата се спогледали. Изведнъж и те ожаднели, като чули думите на стареца. Те по принцип били претъпкани със сладко, но понеже не били яли от дни и това била единствената храна, която приели от толкова отдавна, пък и толкова слюнки им се отделили,че от началото изобщо не помислили за вода.

-         Драги дядо, и ние сме жадни, но това не е нашата къщичка. Тя е направена от шоколад и ние много ядохме и сега и ние сме жадни, но при това вътре видяхме, че няма никой, нито дори Баба Яга! - отговорило малкото момченце, което повече вярвало в приказки.

-         Сигурни ли сте? - отвърнал дядото. Влизали ли сте в къщичката? Може пък да има някоя стомна вода в нея, макар и шоколадова. Може би стопаните са излезли някъде по работа и са оставили къщата празна, а отвътре всичко да си е като в обикновена къщичка!

-         Може - отвърнали децата. Тримата с дядото влезли в къщичката, но отвътре тя се оказала съвсем празна и куха, нямало нито мебели, нито съдове, нито дори огнище. Напълно празна и куха!

Излезли от къщичката зажаднелите клетници. Гърлата им пресъхнали, наблизо - никакъв извор!

Шоколадът и медът зад храстите много се притеснили. Не били предвиждали такова нещо. Ами сега? Ще трябва да търсят Водата! А тя е винаги толкова заета и високопоставена! Та тя е първото благо на Земята! Без нея нямаше да има живот, нямаше да има цветя за пчелите, нямаше да има и мляко за шоколада, а и какао дори… А  в организмите на всяко същество и растение трябва да се съдържа вода.

Нямало как. Шоколадът и медът отлетели бързо до министерството на земните блага. Там примолили министър-председателката - Водата да им съдейства. Водата се понамръщила, възмутена от егото на по-низшите и производни на нея блага, но склонила да утоли жаждата на три страдащи души. Затова веднага прелетяла до горичката, забола един от хладните си кристални пръсти в земята, близо до къщичката и чешмата (но на път за града, където се били отправили тримата зажаднели) и направила дълбок, чист кладенец. Тримата пътници като видели кладенеца се втурнали веднага към него и се напили до насита.

           След тази поучителна и за Меда и за Шоколада история, те се сдобрили и решили да не се пъчат толкова един на друг, защото за пръв път в живота си разбрали, че наистина водата е най-ценното благо в света, по-ценно и понякога по-сладко от всякоя животинска или растителна захар.