Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ù още с първите лъчи. Усети позната сухота в устата си. Разпилените ù коси ухаеха на пури и ром. Тя облиза устни... Мразеше да се напива във чужди страни. Скуката и желанието за развлечения я доведоха в Куба. Бе прочела някъде, че тук тече безкрайна фиеста. Грабна фалшивите си приятелки, полигави се фалшиво на баща си, залъга фалшиво майка си и замина. Търсеше нещо ново, различно - нещо, което да разтърси отегчената ù 23-годишна душа. Надяваше се да е Куба. Вкуси и Тайланд, Венесуела, Париж и Дубай. Навсякъде едно и също. ВИП барове, ВИП алкохол, ВИП персони. В Куба поне имаше качествен ром. Добра се с ръка до телефона. Рум-сервиз, кана с вода, плодове. Приятелките ù влетяха. Море, слънце, к ...