МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото множество двамата влюбени се споглеждаха разбиращо, защото това не беше по вкуса им. Накрая той не издържа, отиде при нея и предложи:
- Искаш ли да се махнем оттук?
- И къде да отидем?
- Навън, сред природата.
Тя мълчаливо го последва. Вън беше топло, тихо и приятно.
- Хайде да се приберем пеш в града, през планината.
- Защо пък не.
Минаха край последните вили и излязоха в широка открита местност. В ниското се виждаха къщите на селото, разпилени по цялото протежение на долината. В далечината се извисяваха високите върхове на билото, а пред тях се разливаха в дълбочина множество малки върхове, обрасли с гъсти гори, изпъстрени от резедавите петна на окосените ливади. Спряха в сянката на стар ...