МЕЖДУ ТЛАСЪЦИТЕ
Не е като планинските спускания с велосипед. Има адреналин, но е различен. Не е и като нощните гонки на околовръстното. Много по-силно е. Пробуждащо сетивата до ръба на тяхната крайност. Където малките капчици пот напират по тила ти обменящи електричество с настръхналите ти косъмчета. Блаженство ли е думата или себеотдаване? Аз го наричам страст, а тя как ли го нарича?
Увенчал съм я с ореола на кралица на момента а тронът, в който тя тръпне и стене от страст съм самият аз. Не се питам дали и е удобно. Обгърнал съм цялата и тежест с тялото си, карайки я да се чувства толкова лека, сякаш само секунда и ще полети, но всъщност тя отдавна летеше с пресъхнала уста, изтръпнали глезени и мокри бедра. Ръцете ми бяха като совалки, кръжащи около нова планета, увлечени по случайност от магнетичната й орбита. Любопитно „оглеждаха“ всички нейни хълмове и долини. Всички тайни кътчета и върхове. С наслада се спираха до най-горещата точка на сеизмичност и без свян я активизираха при все ...