Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-късно екна женски писък.
Милен вдигна рязко глава и видя ококорени от страх очи, които сякаш летяха право към него. Инстинктивно вдигна ръце. Младата жена, която по някаква причина бе изгубила равновесие и падаше, изведнъж се озова в прегръдките му.
Сблъсъкът със стегнатите ѝ гърди го стресна. Но той я задържа, като по този начин вероятно я предпази от нараняване.
Тя изохка и се отблъсна от него, оставяйки ръцете му дразнещо празни. Мекотата, която бе усетил за кратко, бе предизвикала приятно тръпнене в слабините му. Той отстъпи крачка назад, макар че бе подканен от един изнервен дядка да се качи в трамвая.
– Благодаря – смотолеви жената и се усмихна нервно. Изглежда уплахата все още не я бе ...