В галактиката Андромеда бяха скрити огромни тайни, но сред осемте свръхмасивни купа звезди в малката галактика М110 Норбек и Ено не откриха нищо. Сякаш космическото сътворение беше напълно мъртво и безжизнено - и никога това състояние не се беше променяло.

Една екзопланета трябваше да няма големи колебания в собствения си аксиален наклон, защото това можеше да доведе до сериозни проблеми в климата. Подобно отклонение щеше да се отрази на развитието на микробния живот и значително да повлияе на шансовете за развитието на по-сложни форми - а това правеше невъзможни появата на интелигентни представители на други цивилизации.

Норбек и Ено знаеха, че сред десетте милиарда звезди, някъде там беше разположена планетата, на която Ено беше имал странното видение.

- Трябва да сме сигурни и да бъдем безкрайно предпазливи - каза Норбек. - Възможно е и самото космическо съзнание да ни проучва, за да се убеди дали изобщо трябва да влиза в контакт с нас.

Ено беше като запленен от гледката на безбрежния океан, но може би там някъде беше отговорът на въпросите им. В крайна сметка М110 не изглеждаше толкова мъртва галактика.

М110 беше член на така наречената локалната група, която се състоеше от съвкупност от галактики, в която влизат Млечния път, а също и няколко от най-близките до него галактики. Всъщност, тази галактика представляваше един от множеството сателитни на галактиката Андромеда - така че точно това гранично състояние на съществуване беше от особен интерес за Норбек и Ено. Да, тази галактика притежаваше почти еднородна структура - без някакви особености.

В така наречените джобове протичаше бурно образуване на звезди - а това беше особено характерно за спиралните галактики. По този начин елиптичните галактики-джуджета се развиваха в клъстерни формации и често се превръщаха в сателитни на по-големи галактики.

Гранично ниво на съществуване? Гранична форма на съзнанието? Гранична форма на оцеляване? Къде всъщност беше границата?

Съществуваше така наречената теоретична концепция на живота, която се наричаше панспермия. А тя беше нещо свързано с орбиталните резонанси. Беше абсолютно явно, че космически отломки от едната екзопланета, която премиваше в близост до другата, можеха да навлязат в нейната орбита, да се ударят в повърхността й и да произведат живи организми. Но това беше твърде опростено разбиране за същността на космическото съзнание.

С течение на времето имаше много неща, които Норбек и Ено трябваше да вземат под внимание.

Макар че пътуваха с астралните си планове, те бяха подвластни на законите на физиката - тъй като все пак движението им в пространството се извършваше със скоростта на мисълта. Защо тогава не можеха да се придвижат до произволна точка току-така?

Причината за това беше много проста - астралните тела съдържаха важна информация за ентитета, която разбира се можеше да бъде разчетена - макар и трудно.

- Не е невъзможно космическото съзнание да владее трансфигурация на съзнанието и да може да променя своята форма - каза Норбек.

Норбек и Ено решиха да се справят с някои от изникналите въпроси като сменят тактиката за търсене.

Галактиките NGC 147 и NGC 185 са идентифицирани като галактики, образуващи гравитационна двойна система. Те бяха много добро място, където двамата можеха да се насочат. Но първо искаха да се запознаят по-близо с тайните на галактика М110 - тяхното търсене можеше да бъде твърде дълго и дори безрезултатно. Но онзи океан беше мястото, където Ено определено искаше да се върнат. Имаше някаква мистерия, която трябваше да се разбули - и двамата бяха решили да го направят.

Самата галактика Андромеда носеше различни официални имена – M31, Месие 31, NGC 224 или просто се наричаше мъглявината Андромеда.

През последните два милиарда години темпът на звездообразуване в тази галактика беше спаднал до момент, в който беше почти спрял. И именно тогава следваше период на бурни взаимодействия между Андромеда и няколко от нейните сателитни галактики - като М32 и М110. Обяснението за това галактическо сливане, което се беше осъществило преди около сто милиона години, беше отговорно за наличието на диск от газ, въртящ се в обратната посока на галактиката, която беше разположена в близост до ядрото на Андромеда.

- Такъв бурен период на промени едва ли е бил случаен - каза Норбек. - Има доста основания да считаме, че някъде на някоя от малките екзопланети е останало нещо. И съвсем нямам само за хипотеза така наречената панспермия, а и дори по-сериозни неща. Тук е имало доста космическа активност и това прави мястото идеално за наличие на някаква форма на космическо съзнание.

Ено беше убеден, че с Норбек бяха в правилната посока - Андромеда притежаваше видима звездна величина от 3,4, което я правеше достатъчно ярка за наблюдение от Земята.

- Може би учените просто са надценили количеството тъмна материя в тази галактика - каза Ено. - Но това съвсем не означава, че космическото съзнание не я е използвало за целите си.

- Именно неизвестния й състав я прави толкова полезна за целите им - каза Норбек. - Съществува така наречената Вириална теорема, която дава доста обяснения за това. Но лично аз смятам, че целите на представителите на това космическо съзнание са били съвсем други.

- Освен тъмна материя съществува и тъмна енергия - каза Ено. - Но самото ми видение едва ли е било породено от нея.

Имаше причина Ено да искаше да зърне още веднъж безкрайния океан - там беше отговорът на въпросите.

Ено искаше да узнае дали онова, което беше видял просто не се беше опитвало да го насочи по собствения му път.