Метаморфози ( Из "Откровено за лудостта")
***
Една единствена капчица повишава нивото на допустимия праг на самодостатъчност... после долива изпосталялата чаша, без да се интересува дали е наполовина празна или наполовина пълна. Пази само спомена за дългото падане от дебрите на допустимите граници за пълнота...
Една болка може да потуши друга... раненото сърце обгръща с любов натежалите търсения на нечие друго, после го забулва с неопетнена фриволност и запълва съшитите с трънени конци кръпки на пареща страст - застрашаваща единствено представата ни за преходност (не е ли тя подготовка за нетленното битуване с очакванията ни за вечност?!).
Една дума срутва желанията ни за непреходност... границите на семантиката отмиват загнездилите се образи от опита, въплътен в думите... с годините дефинициите избледняват и изместват значението (или представата, която имаме за него).
Питам се колко още е нужно за да си вярваме?! Толкова ли дълго зова нетленните устои на съществуването?!
Там някъде рибари ловят храната на изгубили се в тъмното души... ще я хапнат след около седмица за рождения ден на поредния обходил с платноходка безветрените крайбрежия на морето.
От екрана ме щурмува рисуван филм... проекция на очакванията, които има синът ми за добре прекарано време в дъждовен ден.... рисуваната реалност на добре подредената семантика на отминалия миг не може да запълни усещането за безизходност, което залъгва посевите, порутени от изсипалата се градушка...
Опустошената плът не тъгува по мечтата за съжителство, опустошената горест не жалее по отминалата носталгия на случващото се... тя намира примирение единствено в желаната безбрежност на съзиданието, което надали си дава сметка колко дълго ни залъгва с тайнствената сила на семенната си природа...
... не мога да откъсна очи от метаморфните израстъци на всяка следваща мисъл, съзряла нереалните измерения на нищо неподозиращите реалии на болните ми от илюзии сетива... така се самозалъгвам, че тишината е преход към ритъма на живота, който пулсира в спомените ти от плътта на Създателя...
... като прелюдия към пътя, който избираме за да нахраним гладните ни за илюзии души...
... като самозалъгване, което свършва непосредствено преди да разберем, че животът си е свършил работата - създал е също толкова странно създание, което през следващите (не е ясно колко години) ще задава същите безпочвени въпроси...
26.07.08
Пловдив
© Бехрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Боже...колко надълбоко се замисляш...
илюзия за вечност...само Бог знае...познавам истински само болката... -
Ани, не спирам да мисля!
Затова и споделям "откровено" за налудничавите изводи, до които стигам...
... малко ме плашат понякога. -
Самото осъзнаване, че си бил в прегръдките на илюзията сгромолясва истините с трясък пред очите ти. Но ако пък всичко е само истина и истина,болката ще измести донякъде мечтите и всичко в което вярваш, че случайно може да напълниш празната си чаша. А и е прекалено сурово да виждаш само как животът си върши работата - целеустремено и съсредоточено до края и започва пак отначало със следващите след теб.`
Метаморфозите на мисленето в крайна сметка те карат да се вгледаш в себе си, да се разпознаеш и в един момент да можеш да се владееш. Мислила ли си над това?
Поздрав за написаното! -
като самозалъгване, което свършва непосредствено преди да разберем, че животът си е свършил работата - създал е също толкова странно създание, което през следващите (не е ясно колко години) ще задава същите безпочвени въпроси... Браво... Много силно!!!
-
Прегръдки, Бети!!!
Зарадва ме и този път!
Браво, момиче мило, уникална си!
Благодаря ти! -
Да...
... позна от първия път!
Задобряваш! -
"Опустошената плът не тъгува по мечтата за съжителство, опустошената горест не жалее по отминалата носталгия на случващото се... тя намира примирение единствено в желаната безбрежност на съзиданието"
...или в илюзията, че някой ще я излекува и ще и обещае, че ще я съхрани...питам се кога ли ще прелее последната капка, която да спре самозалъгването, или неистово се нуждаем от него, за да подхранваме утопичните копнения на душата?...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!