10 nov 2015, 20:50

Миг

  Prosa » Relatos
879 0 0
1 мин за четене

Тя вървеше по улицата с бавни крачки, подухваше вятър, галещ косите и'. Стъпваше по изсъхналите есенни листа, чуваше се шумолене, такова сякаш убива и последният живец, останал в тях, строшавайки ги на парчета. Усещаше крачките си, но не това беше най-важното, беше се потопила в мисли. Мислеше за реалността, която все по-силно я докосваше, дърпаше към себе си, независимо всяческите усилия да избяга. Започна да изпитва едно неприятно отегчение в себе си, това, което чувстваше я караше да изпитва безсилие. Тази неувереност и страх я подтискаше и натъжаваше. Но вървейки към неизвестното, усилията и времето, което можеше да използва за много по-приятни изживявания, я караха да губи хъс за отдаденост. Може би това беше оправдание на леността, дори думата ,,може би'' е ненужна, страхът е прекалено голям.
Влизаше в студеният и празен вход, изпълнен единствено със светлина от старата лампа и аромати, неприятни за човешкият усет, качвайки се по асансьора, обичайното, което правеше е да се взира в себе си, огледалото, поставено там я караше да не откъсва погледа си. Защо толкова търси спокойствието, сякаш то и носи удовлетворение и наслада, толкова я беше страх да изпита онзи адреналин на риска, че винаги караше със средна и дори понякога с по-ниска от допустимото скорост. Беше твърде самокритична, не харесваше това, което се опитва да прави, вярваше, че без умения къде е тръгнала да се намества в пъзел, в който се чувстваше неподходящата, несъвпадаща част.
Сънят не я приканваше към себе си, съзнанието не я оставяше на мира, не преставаше да се занимава с разни дреболийки, доставящи и' удоволствие. Нощта и часовникът лека полека показваха, че те владеят и тя се предаде на неизбежния край - а именно съня.
Лека нощ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едно момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...