1 мин за четене
М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богородица. Светъл ден... Гледам я. Слабичка и крехка, изтъняла, изтъняла, събрала цялата радост и мъка на всичките си четири деца и на техните деца. На внуци и правнуци... очите ù влажнеят, гласът ù леко се загубва, тя реди живота си. И гладен, и сит, и хубав, и лош, и тъжен... живот. Живот... лъжовен. Но не му се давам. Знам. Знам, искам да ù кажа. Още качваш цяла зима дърва за печката и метеш стълбите, още копаеш по градината и поливаш, още си плетеш ония хубави чорапки и си переш сама дрехите, и бързаш да се изкъпеш. Още слизаш сама от колата и тичаш като пъргава козичка, и внимаваш да не преядеш. Тя ме прегръща. Такава духовна сила и прилив на енергия усещам, такава човешка топлота, че я усеща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse