М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богородица. Светъл ден... Гледам я. Слабичка и крехка, изтъняла, изтъняла, събрала цялата радост и мъка на всичките си четири деца и на техните деца. На внуци и правнуци... очите ù влажнеят, гласът ù леко се загубва, тя реди живота си. И гладен, и сит, и хубав, и лош, и тъжен... живот. Живот... лъжовен. Но не му се давам. Знам. Знам, искам да ù кажа. Още качваш цяла зима дърва за печката и метеш стълбите, още копаеш по градината и поливаш, още си плетеш ония хубави чорапки и си переш сама дрехите, и бързаш да се изкъпеш. Още слизаш сама от колата и тичаш като пъргава козичка, и внимаваш да не преядеш. Тя ме прегръща. Такава духовна сила и прилив на енергия усещам, такава човешка топлота, че я усещам... като майка. Като малка, жива Богородичка. Прекрасен миг! За първи път прегръщам толкова голям човек. Чувствам се като целуната от Господ. А тя е само баба Ленка! Баба Елена, майката на моята приятелка Наташа. Трябва нещо да ù пожелая, та това са цели 92 години. Боже мой, все едно още един мой досегашен живот. Тя щастливо се усмихва. Поглежда си ухапаната ръка от котката. Превързана и имунизирана, точно на китката, ми прилича на тежка и красива златна гривна. Отива ù. Чистичката и басмяна синя рокличка ù стои като на момиченце, среброто блести в косичката и двете фибички прибират всичките ù дълги, дълги години... Живота ù. Дълбоко, дълбоко в душата. За нея си... само. Готова съм да се разплача. Май плача... Да си жива и здрава, бабо Ленко! Още много, много години да си ни пример за дълголетие, за достоен и напълно обикновен живот, за правилния път, който... ти си избрала! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Сега аз те прегръщам!
С уважение от Стефка Галева
Гр. Сандански - Мелник
© Стефка Галева All rights reserved.