Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. Искаше да дам телефона на аптекарката и самата тя да ú обясни какво лекарство да ми даде.
Причината тя самата да не отиде до там беше, че краката ú бяха подути и я боляха ужасно. Като ми каза това се сетих, че преди няколко дена, докато правихме лек ремонт, тя на няколко пъти беше паднала. Тогава не беше ми казала, но явно на краката й са отказали тогава.
Постоянно ú повтарям да отиде на преглед, но тя ужасно мрази да ходи по болници. Дори когато не е на работа и си почива, все намира работа вкъщи. По цял ден чисти, а през нощта трудно спи. Няколко пъти я бях хванал как си говори сама, правейки някакви сметки.
След като закусих, взех пари от нея, облякох си горнището и тръгнах към аптеката. ...