Седях върху топлия пясък на близкия, самотен плаж, вперила поглед в хоризонта разкриващ се пред мен. Гледах вълните разбиващи се в близките скали образуващи полукръг около плажната ивица, а сълзите ми се спускаха една след друга. От слушалките ми звучеше песента, която описваше точно чувствата ми в този момент. Не можех да се контролирам, знаех че един ден това ще се случи и за всичко бях виновна аз. Харесвах го, играх си с него, нараних го, а сега го обичам. Обичам го, но сега куклата на конци не бе той, а аз.
Направих грешка, необмислена глупава постъпка, заради която сега страдах. Познавахме се от малки, преминавахме от приятели към повече от приятели до лятото, в което чувствата ми ме изиграха, а по този начин аз изиграх него. От този ден, от това лято, от този миг той спря контактите си с мен, не отговаряше на обажданията ми, пренебрегваше съобщенията и всичко свързано с мен и беше прав. Правеше се, че не съществувам, а може и да е било така за него.
Спомням си последният път, в к ...