31.
Има, още много има да се разказва.
Не споменах всички имена – а помня учениците си до един. И много истории остават в мен. Не всичко е за пред хората. Лични истории са си.
Е, каквото можах – разказах. Крив, прав – така виждам миналото си.
Нормален разказ на нормален човек за нормалния ми живот…
Надявам се, че все някой ще се сеща за мен.
Надявам се – с добро…