23 dic 2008, 16:56

Минорно

  Prosa
1.1K 0 0
  Стъклата са лепкави и мокри. Мъглата се е вкопчила в тях и с пръсти рисува капките, измива прахта и трупа мръсното в очите ми. Дъждът сиво барабани по чадърите на минувачите и прегръща уличните котки със студените си длани. Небето е навъсено и мрачно, забутало слънцето на дъното на джобовете на облачното си палто. В очите на хората, чакащи автобуса за някъде-си, пробягват минорни нотки.
  Ръцете ми миришат на свежо - с мокра кърпичка се опитах да изчистя съзнанието си и да измия мрачните мисли. Не успях - минорното се е загнездило в мен и пирува. Липсата ти му действа отлично.



20.09.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...