Минорно
Стъклата са лепкави и мокри. Мъглата се е вкопчила в тях и с пръсти рисува капките, измива прахта и трупа мръсното в очите ми. Дъждът сиво барабани по чадърите на минувачите и прегръща уличните котки със студените си длани. Небето е навъсено и мрачно, забутало слънцето на дъното на джобовете на облачното си палто. В очите на хората, чакащи автобуса за някъде-си, пробягват минорни нотки.
Ръцете ми миришат на свежо - с мокра кърпичка се опитах да изчистя съзнанието си и да измия мрачните мисли. Не успях - минорното се е загнездило в мен и пирува. Липсата ти му действа отлично.
20.09.2007 г.
Ръцете ми миришат на свежо - с мокра кърпичка се опитах да изчистя съзнанието си и да измия мрачните мисли. Не успях - минорното се е загнездило в мен и пирува. Липсата ти му действа отлично.
20.09.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петкова Всички права запазени
