23 дек. 2008 г., 16:56

Минорно 

  Проза
779 0 0
  Стъклата са лепкави и мокри. Мъглата се е вкопчила в тях и с пръсти рисува капките, измива прахта и трупа мръсното в очите ми. Дъждът сиво барабани по чадърите на минувачите и прегръща уличните котки със студените си длани. Небето е навъсено и мрачно, забутало слънцето на дъното на джобовете на облачното си палто. В очите на хората, чакащи автобуса за някъде-си, пробягват минорни нотки.
  Ръцете ми миришат на свежо - с мокра кърпичка се опитах да изчистя съзнанието си и да измия мрачните мисли. Не успях - минорното се е загнездило в мен и пирува. Липсата ти му действа отлично.



20.09.2007 г.

© Марина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??