23 jul 2008, 14:49

Мираж

  Prosa » Otros
1.2K 0 0
 

Изгарящи очи покорно ме гледат! С изгарящи искри сърцето ми дебнат. Искат контрола върху него да завземат и в любовни нишки оплетено да го погубят!Въздухът трепти, вдъхновен от поривите на нашите души! Светът се върти и върти около нас, а пред мен са само твоите очи... Те горят и пръскат жар, изпепеляваща невинните ми очаквания!

За миг се спря забързаният ход на времето, замирайки в трепетно очакване. Там някъде в статичната метаморфоза на времето се изгубиха и последните ми надежди! Тишината е страшна, а очите ти са все така опияняващи. Нима им позволих, нима бе толкова лесно да извървят пътя към полудялото ми сърце? Само миг... за кратък миг и вече беше в плен на цялото очарование на този свят, събрано в малка част от него, стояща пред мен!

Измама... измама са зрителните вълшебства, обърквайки мислите ми все повече и повече! Потънала в неизмеримия транс на топли чувства, аз се изгубвам в прохладен мрак... просто за да забравя!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...