23.07.2008 г., 14:49

Мираж

1.2K 0 0
 

Изгарящи очи покорно ме гледат! С изгарящи искри сърцето ми дебнат. Искат контрола върху него да завземат и в любовни нишки оплетено да го погубят!Въздухът трепти, вдъхновен от поривите на нашите души! Светът се върти и върти около нас, а пред мен са само твоите очи... Те горят и пръскат жар, изпепеляваща невинните ми очаквания!

За миг се спря забързаният ход на времето, замирайки в трепетно очакване. Там някъде в статичната метаморфоза на времето се изгубиха и последните ми надежди! Тишината е страшна, а очите ти са все така опияняващи. Нима им позволих, нима бе толкова лесно да извървят пътя към полудялото ми сърце? Само миг... за кратък миг и вече беше в плен на цялото очарование на този свят, събрано в малка част от него, стояща пред мен!

Измама... измама са зрителните вълшебства, обърквайки мислите ми все повече и повече! Потънала в неизмеримия транс на топли чувства, аз се изгубвам в прохладен мрак... просто за да забравя!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...