– Добър дйен.
– Добър.
– Нии сме от фондация "*~~#**!@#~~".
– Не я знам. И какво?
– Ааам събирамйе пари за сирацити.
– Аз па събирам от сираците.
– Как тъй?
– Ми е така: идват купуват си по 1 кутия цигари за по 5-6 лв. и си тръгват със сълзи на очите.
– Що пък със сълзи?
– Ми реве им се, пуши им се и не могат без цигари, ма те са скъпи. За това ти казвам – аз тука събирам пари от сираците.
– Еаа, ма ний събираме за истинскити сираци.
– Ма и двете ли?
– Ммм да, помагами си...
– Много хубав парфюм имаш, много хубаво мирише, какъв е?
– Благодаря ти... "Мис Диор" са казва.
– Хубав е, браво. И чантата ти кърти?
– Ко прай?
– И тя е хубава викам.
– Мерси, мерси. Ко сига ше дадеш ли за сираците някой лйев или само ша си говорим?
– Ми да остаа, ма ми е интересно какво бачкаш? Каква ти е работата? Кво работиш?
– Ми това работя, хаха ма мно'г питаш ти.
– Ми любопитен съм, аз се казвам Любо.
– Баща ми са казва Любомир, ма му викат Мирко.
– И кво викаш това ти е работата. А заплатата ква е?
– Ми на процйентче сми. Кото съберем за сирацити и за нас има, ма стига питал. Ши дадйеш ли пари или не?
– Добре де, тия пари като ги събирате за сираците, как се отчитате – счетоводство, касови бележки?
– Ми няма касови билежки. То който дадйе пари му даваме идно листчи и на него пише, че даряваш за сираците. Ето виж ги.
– Ееее, ама аз на принтера мога да изкарам такива, колко искаш.
– Е ши изкараш, ма ако ти напраят проверка, ко ше праиш? Ши бирйеш срама? Оффф, казвай дйее, Ши даваш ли пари или нйе да тръгвами, чи и на плажа мислим да идйем малко?
– Е колко да дам?
– Ми колкото имаш, от тйеб си зависи.
– Е не, аз ше пропусна, съмнително ми е малко.
– Ми съмнявай си са, само дйет ни изгуби времито. Ай, да си върим Петйо.